За втори път в своята кариера Десислава Николова ще играе с екипа на Марица (Пловдив). 

След още един сезон в Турция, където достигна до финал за Купата на Претендентите, високата 180 см състезателка трябва да осигури спокойствие в посрещане за шампионките на България. Срещнахме се с нея на едно от любимите й места, когато има възможност да си бъде у дома. 

"Да, това е мое любимо място - парка на "Света Троица". Цяло лято всяка сутрин съм тук и бягам, разхождам се и наистина ми е любимо място за почивка”.

"Спомням си началото ми във волейбола, да. Бях малка, първи или втори клас. Майка ми е бивша волейболистка и от малка ме е учила да играя, да подавам. Общо-взето, тя ме научи на всичко и един ден реших, че трябва да започна да играя. Така ме заведе в залата, каза ми: "Взимай топката и започвай да играеш!". Треньорът ме попита дали някога съм играла, а аз казах, че до този момент никога не съм тренирала волейбол. Започнаха да ме учат как да подавам и да правим упражнения. Започнах да подавам, при което треньорката дойде при мен и ми каза: Ама ти нали не беше играла волейбол?!" 

И аз: "Не съм играла волейбол, да, но знам как се играе". И от тогава ме качиха в по-горните гарнитури, започнах да играя и с по-големите. Набързо бе моето начало във волейбола", разказва Деси Николова специално за DIEMA SPORT 2.  "Започнах в Славия, след това се преместих за малко, но скоро отново се върнах в Славия. Цялата ми кариера като дете премина на Славия", допълва тя.  

- Като гледаш сегашното състояние на Славия, има ли чувство на съжаление за това, което се случва с клуб с традиции, като на "белите"? 
- Със сигурност! Аз много съм преживяла с този клуб. Играли сме много мачове, тренирали сме доста и сме имали много емоции заедно. И когато виждаш, че всичко загива е тежко да го гледаш. Гледаме и другите държави, че се развиват, а нашата - не. И то точно клуба, от който си тръгнал. Много е трудно да седиш и да гледаш при положение, че нищо не можеш да направиш, за да промениш състоянието му. 

- Може ли това, което се случва в Марица през последните години да подейства като един импулс, като една живителна сила за целия женски волейбол в България? 
- Надявам се. Нашият отбор на Марица е много добре построен като организация, като хора, които работят за този клуб и наистина те се опитват да дадат всичко възможно, за да се развива волейбола. И това трябва да бъде един пример за всички останали клубове - че наистина може да се направи нещо, с работа и с желание. Според мен, това може да се случи във всеки един клуб в страната. 

- За втори път ще играеш с екипа на Марица, какви са твоите очаквания след сезона в Турция, който изкара преди година? 
- Аз останах много доволна от първия ми престой в Марица, защото постигнахме наистина много добри резултати. Отборът ни беше много сплотен, добре се разви годината за нас. След това в Турция бе трудно, наистина имахме много мачове, много състезания и купи, за които участвахме. Надявам се и през тази година в Пловдив да имаме един добър отбор и да направим добро представяне. 

- През миналия сезон Марица постигна първа победа в груповата фаза на Шампионската лига, какво да очакваме през този? 
- Аз лично много ги подкрепях през миналата година, гледах ги и се радвах. Нямах търпение да се случи тази победа. 

- Като стана дума за миналия сезон, колко близо остана с тима на Айдън до спечелване на третия по сила клубен турнир в Европа - този за Купата на претендентите? 
- Всъщност, изобщо не бяхме близо, защото още в първи кръг играхме срещу Бешикташ, много силен съперник. За нас беше адски трудно да преминем първи кръг, но за да върнем малко лентата назад, се получи нещо подобно като онзи мач с Марица срещу Енисей. Те ни победиха в първия двубой, но след това ние спечелихме реванша в много красив мач. Даже във втория мач победихме доста лесно, не знам как стана така. След това имахме горе-долу трудни мачове, но не и такива като във финала. Бяхме близо, но може би малко не ни достигна, за да победим. Може би сили и умората накрая на сезона си каза думата. 

Деси Николова

източник: Ивайло Пампулов

- Географията в твоята волейболна кариера е доста разширена през последните години, да направим един преглед на волейболните дестинации, през които си минала, започвайки от Турция? 
- В Турция аз изкарах доста дълго време, 4 години, почти без прекъсване. Там наистина е много интересно - много емоции, различна култура. Нас, българите ни приемат по по-добър начин. Мен винаги са ме приемали като една от тях. Когато си усмихнат и позитивен човек, те взимат като един от тях. Волейболът е силно развит в момента там, при все с всички проблеми, които имат като държава, волейболът им продължава да бъде един от най-добрите в Европа. Преди това в Италия беше също много интересно и динамично да се играе, доста различно - с техните схеми за игра и различните треньори. Общо взето, всичко е различно там. Всяка една държава си има свои различни неща, с които трябва да се съобразяваш. Когато излезнах за първи път, в Австрия, където се задържах три години, имах много добър треньор. Той тогава водеше женския национален отбор на Чехия. Като по-възрастен човек, който работи с по-млади състезатели, ме научи много на всичко. Много се занимаваше с мен, тренирахме доста. Отлично развитие за мен в началото, защото тогава бях само на 17 години. Това, че се развивах от година на година ми помагаше, за да преминавам в по-добри отбори и да играя в Шампионска лига. Щастлива съм като цяло от моята кариера. 

Деси Николова

източник: Ивайло Пампулов

- Има ли първенство или дестинация, която искаш все още да посетиш покрай волейбола? 
- Имам много голямо желание да отида в Полша, винаги ми е било интересно полското първенство, което е много силно. Имат добри треньори и се надявам след време да ми се отвори и тази възможност. 

- Темата национален отбор? 
- Темата национален отбор... не знам. Според мен трябва да се търсят по-млади състезателки, които тепърва да постигат нещо, защото малко или много нашето време в националния отбор изтече. Дадохме това, което можахме, имахме силни години и не толкова силни, но се опитахме да направим възможно най-доброто от, това, което имахме. Така че засега по-добре да има млади, които да направят нещо по-добро от нас. 

- От новия сезон Иван Петков ще се занимава изцяло с ангажиментите си в националния отбор. По-различен ли е треньора, с когото Деси Николова работи заедно при първия си престой в Пловдив? 
- Не, той си е същият. Станал е много по-добър селекционер през последните години. Има на какво да ги научи момичетата. Не мисля, че има разлика между него в националния отбор и това, което направи в Марица. Той си е същият човек, уважаваме го прекалено много и му пожелавам само успехи. 

- Разкажи ни малко повече за твоята позиция, тази на посрещача, която е много ключова в съвременния волейбол. Има ли тайни? 
- Тайни няма, но има много тренировки, с които всички ние на моя пост трябва да поддържаме добро ниво в посрещане, от което зависи цялата игра. И трябва да има винаги едно спокойствие, за да могат и по останалите постове да се представят добре. Ние трябва да осигурим на разпределителя онова спокойствие, за да може той да играе максимално добре. И да може да играе с топката. Центровете пък постоянно тичат, нагоре-надолу, за да си вършат своята работа. Затова ние посрещачите трябва да гарантираме една сигурност, за да може целият отбор да играе по-добре. 

- Какво обичаш да правиш извън ангажиментите си във волейболната зала? 
- Другата ми страст е плажния волейбол. С това се занимавам през цялото лято - от сутрин до вечер. С друг тип състезателки, които не се занимават с волейбол в зала, а само на пясъка. Имаме треньори, които ни помагат и има много момичета, които искат да играят този спорт. За съжаление, в България този спорт почти не съществува. Опитваме се до колкото можем да излизаме да играем по турнири в чужбина. Трябва да кажа, че навън ни уважават - в Гърция например вече ни въприемат като едни от тях. Постоянно ни канят да ходим по турнири и наистина това е голяма страст за мен, която не знам дали някога ще имам сили да прекратя. Имаме успехи, но може би не са най-високо ниво, но за нивото, което имаме в България, ни уважават доста. Ние се стараем това нещо да се развива. Ако ние състезателите не го правим, няма кой друг да го прави за нас. За това сами търсим начини да пътуваме и да играем по турнири, и да печелим каквото можем. Засега се получава. 

Десислава Николова

източник: Ивайло Пампулов

- Помага ли плажният волейбол на този в зала? Два различни спора са, но какви са ползите, които двата спорта могат да имат помежду си? 
- Два различни спорта са, но си приличат по това, че имат цялата бързина в играта. От плажния волейбол получаваш голяма ловкост. Ти си сам на игрището, в защита, както аз играя обикновено и тряба да защитиш цялото игрище. В залата е същото. Да, там не си сам и имаш още 5 човека на терена, но погледа върху играта, бързината, чувството към топката, за всичко това плажният волейбол много помага. Мисля, че всяка една волейболистка, която не е ангажирана с националния отбор, трябва да се занимава с плажен волейбол, ако иска да се развива за сезона в зала. Трудно ще се развием като страна в плажния волейбол, но все пак това е спорт, който може да помогне за волейбола в зала.  

- Ако трябва да използваш три думи, как би се описала? 
- Не знам дали ще  ми стигнат три думи, но аз съм много борбена, имам голямо желание да се случват нещата в залата, на пясъка и навсякъде. Не знам, не бих могла да се опиша само с три думи.

- За какво мечтаеш? 
- Мечтая в кариерата си да продължавам да се развивам и да бъда здрава. Да се развива волейбола в България като цяло, да може повече и повече състезателки да играят и да имат желание за това. Защото наистина - много деца, които искат да играят, идват и ме питат: "Къде да се запиша?". И аз не знам какво да им отговоря.. 

Деси Николова

източник: Ивайло Пампулов

- Съвет към по-младите? 
- Да вземат един свой идол и да му подражават. Това е най-важното за мен. Защото, когато виждаш един човек, който ти харесва и който е вече изграден и виждаш, че има успехи в този спорт. Нека се подражава, нека децата стигнат до нас, състезателите. Да има комуникация между нас. Да видят, че не става просто само за мачове и тренировки. Нашият живот е много по динамичен. Нека да искат да спортуват и колкото повече се развиват в спорта, толкова по-добре ще се чувстват в живота си.  Аз имах своите идоли, много даже. И може би това ми помогна да се развивам и да се науча как да тренирам. Винаги съм играла с по-големи от мен, излезнах по-рано в чужбина. Винаги имаше по-голяма, която ми показваше какво да правя. Така се учиш от по-големите и това ти помага в живота. В Славия когато бях целият женски отбор се грижеше за мен и ми помагаше. Учеха ме и съм им много благодарна, защото ми помогнаха за напред. 

- В България Марица ли е големият фаворит на всички фронтове? 
- Нека не казваме, че е ясно. Топка е, игра е, трябва да внимаваме повече. Да, наистина тук е малко по-лесно, но се надявам да продължаваме да побеждаваме, както досега.


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.