Сериозни дебати предизвика присъствието на Раднички в турнира за Купата на България-волейбол жени. Сръбският отбор се представи повече от достойно, стигайки до финала, където дори имаше шанс за титлата.

Разгневени треньори, шефове на клубове и мениджъри обсъждаха яростно, защо тимът от западната ни съседка е бил поканен, а дори след това не е бил изваден от финалната четворка.

Раднички с треньор Горан Нешич - брат на националния треньор при жените Драган Нешич не е дори шампион на страната си, няма кой знае какви претенции, но игра грамотно и сърцато.

Присъствието било прецедент в историята на българския волейбол, се чуваха гневни подмятания в залата сред фенове и волейболни хора.

Прецедент обаче бе и слабата игра на българските отбори, а като че ли това остана в сянка на общественото мнение. Да, но точно това е проблема на спорта ни - от година на година ставаме все по-жалки на терена.

И от друга гледна точка Раднички показа на нашите волейболистки и треньори къде е мястото на женските ни клубове, какво е състоянието на националките, подсилили за Купата родните си тимове. Положението не е никак розово и това се видя в зала Унивесиада. С Раднички просто си сверихме часовниците и извода е, че те отново изостават.

Сръбските волейболистки не блестяха с физика, не излъчваха прекомерно самочувствие, но знаеха как да играят, показаха волейболна грамотност. Именно играта на гостите събуди Славия след слабо начало във финала и накара белите да заиграят така, че след победата на финала овациите в залата да са заслужени.

Мили родни волейболистки, уважаеми треньори, чака ви тежка работа от тук нататък, ако искате да правите европейски волейбол, който отново да радва феновете и да пълни залите.

Проблемът за Купата не бе в Раднички, проблемите си ги правим сами!