Пет часа и 53 минути. Точно толкова продължи направо нечовешкият сблъсък между Новак Джокович и Рафаел Надал. Пет часа и 53 минути, които подпечатват директен пропуск за историята. Джокович и Надал превърнаха финала на Откритото първенство на Австралия в истинска гладиаторска битка. В един спектакъл достоен за Холивуд, които не само дълго ще се помни. Това звучи прекалено изтъркано. Защото това беше спортно съревнование, което учи на нещо повече от стремежа към победата. Двубоят между двамата гиганти бе нагледно показно как се играе, когато да изгубиш вяра, да се предадеш пред умората и болката просто не е вариант.

Пет часа и 53 минути, които сигурно са накарали много от зрителите да съжаляват, че в тениса не може да има равенството. Защото и Новак Джокович, и Рафаел Надал заслужаваха трофея, но все пак сърбинът направи стъпка в повече.

Да му се чуди човек на Ноле от къде извади толкова сили, че да не грохне на корта. Може би от окуражителните възгласи по трибуните, от разветите сръбски знамена, а може и от мисълта, че цялата му родина е настръхнала в очакване на триумфа на своя любимец.

Всъщност как да не им завиди човек на съседите. Имат си Джокович. И не само. В денят, когато Новак покори за пореден път Австралия, Сърбия стана европейски шампион по водна топка и вицешампион по хандбал. Всичко на куп. Луда работа!

Толкова луда, че да ти се прииска да си на тяхно място. Все умуваме какво имат те повече от нас, българите например. Все се чудим как го правят те и какво ни липсва на нас. Мерим се с другите, но така и не стигаме до еднозначен отговор.

Е, този път очевидно не става дума само за любимото ни оправдание – пари.