20-годишният българин Григор Димитров говори за сравненията с Роджър Федерер, за онзи случай, в който бутна съдия и за любовта му към прословутото английско време в дълго интервю за сайта thetennisspace.com, преведено от tenniskafe.com.

- След като спечели Уимбълдън през 2008 г. мнозина започнаха да сравняват твоя стил с този на Федерер. Ти дори малко приличаш на него. Това добро или лошо нещо е?

- В един момент ми писна от това. Мислех си: "Стига, този човек е най-великият за всички времена". А аз бях №180 в света, когато започнаха да правят тези сравнения. Не мога да кажа, че нямаме прилики, особено в някои удари. Но хората виждат само това, което е на повърхността. Те не виждат какво е вътре в човек. С времето мисля, че хората ще осъзнаят, че манталитета ми е по-различен, но между нас двамата не могат да се правят сравнения за нищо друго освен за някои удари. Имам по-различен поглед над нещата в сравнение с много от останалите тенисисти. Надявам се, че ще ставам все по-добър и по-добър.

- Разбирам, че си прекарвал доста време в Англия?

- Обичам Англия. Обичам времето... не знам какво не ми е наред. Всъщност би ми харесало да живея там. Дори планирах това. Харесват ми разходките в парковете. Понякога през уикенда се качвам на  влака (от дома му в Париж). Страхотно място е - има толкова много музеи и харесвам разходките около реката.  

- Ами футбола?

- Често играя футбол и много харесвам Манчестър Юнайтед. В техния състав играе и българин. Обожавам да гледам футбол. За две години живеех в Барселона и всяка седмица ходих да гледам мачове. Фантастично бе да ги гледаш как играят.

- В Барселона игра и Христо Стоичков?

- Точно така. Той беше велик футболист, невероятен. Всъщност в момента с него сме големи приятели. Мисля, че сега е в Африка на лов за лъвове.

- Не ми харесва, че те питам това, но ти участва в един инцидент в Хелзинки в края на 2010 г. (когато бутна съдията)?

- Направих нещо много лошо. Признавам си. Въобще не съм такъв човек. Тогава двамата с Беранкис изпитвахме огромно напрежение, защото за нас това бе един много важен мач. Аз просто... общо взето се опитах да се изключа от света след мача. Но мисля, че това бе нещо, от което си взех поука. Опитвам се да забравя за него. Не искам да говоря за това, защото няма смисъл. Остава си в миналото и не мога да го променя.

- От кое научаваш повече - от грешките си или от нещата, които вършиш добре?

- Разбира се понякога трябва да загубиш няколко мача, за да осъзнаеш къде са ти грешките. За мен всеки мач е част от един процес на обучение. Когато губя даден мач, тогава губя само аз. Не губя някой от любимите си хора или нещо подобно. Понякога може да се окаже, че си спечелил от загубен тенис мач. 

- Притежавам много вариативност в играта ти. Ще ти трябва ли повече време, за да развиеш потенциала си в сравнение с някой, който да кажем разчита основно на един силен сервис?

- Определено ще ми трябва повече време. Дори и на тренировка правя грешки, за които нямам обяснение. Когато топката идва към мен, имам един милион идеи, идващи в главата ми. Така че понякога се смея на себе си, защото притежавам всички качества и трябва просто да ги сглобя в едно. Това е малко плашещо, въпреки факта, че мога да ставам по-добър. 

- Прякорът ти е PrimeTime и в миналото си казвал, че имаш качествата да бъдеш №1. Каква ти е най-близката цел?

- В момента съм между 70 и 80, а първата ми цел е да стигна до Топ 40. Според мен това е най-трудният скок. Трябват ти много на брой точки. Иска ми се да мога да ги купя. Мисля, че щом веднъж си влязъл в Топ 40, вече всичко е възможно. Да направиш скока от №80 до №40... трябва ти голяма смелост. Всичко се свежда до това да работиш здраво и да вярваш в себе си.