Назаем от DarikNews.bg

Понякога имам чувството, че съм напълно, тотално и необратимо спрял. Не във физическия смисъл на думата, разбира се, а по един друг начин, който не може да бъде пресъздаден чрез текст. Но ще ви кажа, че все повече и повече имам чувството, че мястото, където се намирам почти не се е променило, въпреки хода на годините и знаковите световни събития, течения и културни промени.

Знаете историята за пребоядисания паметник до Орлов мост, гордо кръстен паметник на Съветската армия. Сигурен съм, че допреди 4-5 дни много малко бяха тези, които изобщо знаеха наименованието му (тук ще изключа хората, родени преди 85-та). Защо обаче изведнъж всички заговориха за тези супергерои и попкултурни персонажи, които се появиха на местата на навъсените и откровено недобре изглеждащи фигури на войници? Защото досега такова нещо не е имало и никой не беше подготвен за такава картинка. Едва ли дори самият художник може да обясни защо е избрал да нарисува точно тези образи и да напише под тях с големи черни букви „В крак с времето". Едно е сигурно обаче - ние не само, че не сме в крак с времето, но и напълно му пречим да се движи и да следва естествения си ход.

Първите два дни си мислех, че е невъзможно една такава форма на съвременно изкуство да остане незабелязана и да не получи подобаващо обществено одобрение. За съжаление обаче стана точно обратното. Въпреки че творбата бързо намери почитатели и фенове, тя беше и щателно оплюта с претекст, че това било гавра с историята, подигравка с миналото и куп още подобна буламач, каквато слушаме по цял ден по какъвто и да е повод. Това обаче не е моето минало, нито моето настояще, нито моето бъдеще. Миналото ми не е грозен монумент, построен заради комунистически прищевки от „ония времена" преди 60 години. Как е възможно изобщо да се почитат войски, които насилствено налагат в страната тоталитарно управление? Не знам, не ми е ясно, а и не ме интересува. Знам само, че Супермен, Джокера, Wolverine, Дядо Коледа, дори и Роналд Макдоналд, са ми много по-познати, интересни и симпатични, отколкото войници с пистолети и пушки в ръка. Поколенията след соц-а не живеят, мислейки само за Ленин, Сталин, Крокодила Гена и Червената армия. Те насочват вниманието си към други образи, макар и фиктивни. Със сигурност в момента Джокера е много по-интересен на младите, отколкото навъсените съветски войни.

Светът се променя, а това са само част от образите, които ни заобикалят навсякъде. Поколенията се сменят, а с тях и вижданията към света, желанието за познание и откриване на нови герои - истински или не. Тук не става дума за апотеоз на капитализма. Желязната завеса отдавна падна. Нарисуваните попкултурни символи, които бяха изтрити с лека ръка, всъщност са може би едно от малкото съвременни неща, правени у нас в последните години. Погледнете около вас. Соц-ът все още е тук. Не става дума за руското влияние, а за неспособността да виждаме какво се случва по света. Живеем в едно затворено общество, не се модернизираме, не даваме възможност на децата и младежите да се интересуват от това, което искат, просто защото у нас това са теми-табу. Всички знаем кой е Човека от стомана, но изведнъж от защитник на правдата, той се превръща в най-големия враг на България. Художникът-беглец пък става Most Wanted. А ако бяха нарисувани героите от „Ну погоди" и „Чебурашка"? Какво щяхте да кажете тогава - че това също са стожери на миналото и е страхотно освежаването на студените каменни войнишки лица?

Пределно ясно ми е, че култура у нас няма от много години. Музиката ни е затънала до шия, кино проимахме след сякаш безкрайно затишие. А поп-артът? В други държави подобни улични творци са считани за най-големите таланти и се издирват не за да ги тикнат зад решетките, а за поздравления и предлагане на работа. У нас обаче нещата както винаги стоят противоположно. Може би тази страна ще роди съвременна култура някога, но едва ли ще е скоро.

Как е възможно младите да бягат, питат се политиците. Отговорът не е само в парите, уважаеми, просто тук се чувстват като в застояла плесен, обърнала гръб на модерното, различното, разнообразното.

Почистването на паметника беше обявено за рано сутринта. Естествено това се оказа лъжа, за да може онези, на които им пука, да не могат да кажат мнението си. Но пък видни интелектуалци се изказват навсякъде как подобен паметник на миналото не може и с пръст да бъде пипнат, защото паметниците са, за да се възхваляват. Аз няма да го направя. Не се срамувам от миналото си. Просто ми писна да живея в свят, в който отвсякъде ти напомнят какво е било при социализма. Предпочитам Wolverine и Капитан Америка. И знам, че не съм сам. С мен е поне среднощният рисувач, превърнал се вече в идеологизиран персонаж, досущ като тези, които е изобразил. Нищо чудно обаче, ако появяващият се със здрача артист бъде заловен, да отнесе солена глоба плюс условна присъда. Освен това ще бъде публично оплют от всички държавни институции. Абе, както се казваше в една песен преди време - по-добре ми е да съм бандит!