Шакира зарежда сноуборд звезда за пистата

Световният елит на сноуборда се събра в зимния ни курорт Банско за втора поредна година за стартове от световната купа. 

Най-добрите в паралелните дисциплини и бордъркроса премериха сили пред препълнените трибуни на Бъндеришка поляна. Екип на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ се срещна с двама от най-добрите – Невин Галмарини и Линдзи Джакобелис. 

Той е швейцарец и към момента е лидер в класирането за световната купа по сноуборд в паралелните дисциплини, а в Банско записа второ и първо място. Участник е в две зимни олимпиади – Ванкувър и Сочи, като на последната спечели сребро. 

- Невин, как се чувстваш отново в Банско? Какво мислиш за публиката тук? 
- Миналата годината публиката беше невероятна. Карах на финала срещу местния любимец Радослав Янков. Той спечели, аз останах втори, но бях много щастлив от постигнатото. Всички на трибуните полудяха, което беше фантастично преживяване. Въпреки че не подкрепяха мен, а Радо, беше много приятно. 

- Можеш ли да сравниш публиката тук с тази на други състезания? 
- Те са фанатични, направо полудяват. Не ни се случва често да караме пред такава публика.

- Нека те върна назад във времето. Какъв е първият ти спомен на сняг?
- Труден въпрос. Може би как играя около брат си на детската площадка през зимата. 

- Кой е „виновникът“ сега да си сноубордист? 
- Определено брат ми. Винаги съм искал да бъда състезател по ски, но след това брат ми се захвана със сноуборд и, разбира се, аз трябваше да правя всичко като него. Затова и аз започнах да карам борд и сега съм състезател по сноуборд, а не по ски.

- Караш ли все още ски в свободното си време или предпочиташ да се концентрираш само върху сноуборда?
- Не, аз обичам да пробвам различни неща. Когато имам време, веднъж или два пъти на сезон карам ски, което е много забавно. Мисля, че съперничеството между сноуборда и ските вече не съществува. Важното е човек да се забавлява в планината, а с каква екипировка е - няма значение. 

- Понякога отстрани всичко изглежда песен за спортистите, но невинаги е така. Кой е бил най-трудният момент в кариерата ти? 
- Знаеш ли, ние цяло лято сме във фитнеса за тренировки, качваме се на сняг през август, готвим се до декември, когато започва надпреварата в Световната купа и след това имаме само няколко шанса. Тази година имаме 12 старта, 12 шанса за цялата година да докажем дали сме добри спортисти или не, дали ще постигнем успех през този сезон или не. Да живееш с това напрежение през цялото време не е лесна работа. Аз обаче си избрах пътя на професионалния спортист. Освен това ми харесва, наслаждавам се на работата си. 

- Кое те мотивира най-много и кой е до теб да те подкрепя по този нелек път?
- Аз съм луд за победи, такъв съм. Искам да бъда най-добрият и за щастие съм обграден от добри хора. Брат ми в момента е кондиционният ми треньор. Имам много добър треньор по сноуборд, физиотерапевт, технически специалист, който ми помага с борда, ментален треньор, както и добри приятели, с които мога да разговарям, когато не знам как да се справя с напрежението или пък нещо друго. Важно е да имам хора зад гърба си, които да ми помогнат да стана най-добрият сноубордист в света. 

- Помниш ли първия си подиум, първия си медал? 
- Да, това беше невероятно преживяване. Беше през 2011 година на Световната купа, близо до родния ми град, в Ароза, Швейцария. Цялото ми семейство и приятелите ми бяха там. Бях леко изплашен да карам пред всички тях, но се оказа най-добрият ми резултат до онзи момент, качих се на подиума и бях изключително щастлив. 

- Кой беше любимият ти предмет в училище? 
- Математика. Обичах да пресмятам, обичах да работя с формули и подобни неща. Да, харесваше ми. 

- Това помага ли в състезанията? 
- Не директно, но аз не съм емоционален атлет. Обичам да премислям нещата, да планирам, обичам прецизността, да е ясно какво искам да направя, как да се представя, което може да ви покаже какъв тип човек съм. 

- Какви са хобитата ти? Какво правиш между състезанията и сезоните?
- Когато имам време, най-много се наслаждавам на срещите си с приятелите. Да правим нещо заедно, да пийнем по бира или да караме, когато има нов сняг, такива неща… През лятото любимото ми занимание е да карам маунтин байк. Предпочитам спускането пред изкачването. Това е втората ми най-голяма страст.

- Любим филм?
- Може би „Криминале“ на Куентин Тарантино.

- Можеш ли да пееш?
- Не, не мога.

- Имаш ли някакви ритуали преди старт?
- Имам. Ако ме гледате пред старт, всеки път правя едно и също. Слагам сняг на врата си, след това си припомням някои спомени и се съсредоточавам върху спускането. Всеки път правя едно и също. 

- Зимните олимпийски игри са съвсем скоро. В Сочи ти спечели сребърен медал. Как се чувстваш в навечерието на състезанията в Пьонгчанг?
- Чувствам се добре. Мисля, че мога да се представя на ниво. Този сезон е най-добрият ми в кариерата до момента, което ми дава самочувствие. От друга страна обаче знам, че ако приема, че всичко е наред и не се боря достатъчно, няма да се получи. Трябва да запазя концентрация и да работя здраво. Предизвикателството ще е огромно, всичките ми опоненти също ще са в най-добра форма там. Ще видим какво ще стане, но нямам търпение да се изправя срещу останалите на олимпиадата. 

- Какво е да участваш на такъв голям форум? За какво се сещаш, като си помислиш за предишните си преживявания на олимпийски игри? 
- Участвах във Ванкувър през 2010-а, когато бях доста млад и прегорях от голямата сцена на олимпийските игри. Четири години по-късно в Сочи вече имах повече рутина, знаех какво да очаквам, което ми помогна много. Сега ще е третото ми участие на олимпиада и се надявам да бъда спокоен. Олимпийските игри обаче са нещо по-голямо от Световната купа, но мисля позитивно и че ще се справя с това. 

- Коя е най-голямата ти мечта? 
- В сноуборда?

- В сноуборда, в живота - ти избери. 
- Искам да имам добър живот с приятелите и семейството си. В сноуборда имам много мечти. Искам да спечеля олимпийските игри, искам да взема големия кристален глобус. Големи мечти, но работя здраво, за да ги постигна.

Линдзи Джакобелис пък е една от най-успешните състезателки в бордъркроса. Американката има четири златни медала от световни първенства, сребърен олимпийски медал от Торино, печелила е рекордните 10 пъти зимните „Екс геймс“. 

- Как си, Линдзи, как се чувстваш в Банско?
- Чувствам се добре. Използвам времето да се подготвя психически за това, което ми предстои. Гледам на това състезание като на възможност за тренировка и се опитвам да се запазя силна и здрава за следващите няколко седмици.

- Какво мислиш за тази по-кратка версия на бордъркроса – спийдбордъркрос. Харесва ли ти, тъй като е доста различна от типичната дисциплина? 
- Не ми харесва, за съжаление. Стартът е много забавен, има чудесни скокове, но предпочитам пълната версия. В нея има повече изпреварвания, повече стратегия и се залага на комплекс от качества, а не само на старта, който е силна страна само на някои. Това никога не е било моята сила. Справям се по-добре, когато трябва да карам в трафик, има изпреварвания и завои. Спийдбордъркроса не пасва на моя стил, но все пак е добра тренировка и затова реших да дойда тук.

- Тази версия може би е по-забавна за хората по трибуните, тъй като могат да видят цялото трасе – от старта до финала? 
- Възможно е. Тук има потенциал да бъде удължено трасето надолу и да го направят като затворено трасе, „пъмп трак“. Това не е точно спринт, защото само използваш скоростта, вместо да я създаваш, което се предполага за истинско спринт трасе, където трябва да поддържаш и надграждаш скоростта. Тук развиваш огромна скорост, след което трябва да успееш да се задържиш, защото скоковете стават все по-малки, а ти се движиш все по-бързо. Разбирам защо се прави – за промяната и заради публиката, но смятам, че има други начини да адаптираме и развиваме спорта. Все пак това е едно отлично начало. 

- Позволи ми сега да те върна назад във времето. Кой е първият ти спомен върху сняг?
- Първият ми спомен на сняг... Бях доста малка, може би на 5 и татко ме учеше да карам ски. Винаги ме слагаше между краката си, за да правим рало. Спомням си, че карахме супер бързо, но го заболяха колената. Тогава мама каза: „Аз ще поема Линдзи, ти отиди да си починеш.“ Мама обаче беше много, много бавна и аз се отказах. Казах ѝ: „Сама ще си карам“. И тогава се научих да карам ски сама. 

- Четох, че брат ти те е качил на сноуборд. Беше ли строг с теб или просто ти показа забавната страна на карането на сноуборд? 
- Брат ми ми помогна да преодолея психологическата бариера да завивам. Не исках да изоставам назад и се опитвах да го следвам, карайки колкото се може по-бързо, но не успявах, а и не исках да се откъсвам от групата. Така един ден брат ми ме заведе на детската писта, за да измислим как да оправим нещата. След прекараното време заедно, нещата просто се получиха и всичко си дойде на мястото.

- Десет години след първото си качване на борд, ти вече си световен шампион и сребърен медалист от олимпийски игри. Беше ли трудно за младо момиче да се справи с цялото внимание? 
- Бих казала, че беше предизвикателство. Очакваш много от самия себе си, а в един момент и целият свят очаква много от теб. Винаги искаш да постигнеш възможно най-доброто, но си под голямо напрежение. Доста е напрегнато и е трудно да намериш баланса. С годините вече имам повече опит и съм доста по-зряла. Сега е по-лесно, но си спомням, че не беше лесно, когато бях по-млада.

- Държиш рекорда за най-много титли на „Екс Геймс“ при жените – 10. Имаш много медали. Кое отличие спечели най-трудно и кое е най-ценно за теб?
- Много обичам медалите си от „Екс Геймс“. Това трасе винаги те плаши в началото, след което преодоляваш страха. Винаги има много задминавания и никога не се знае какво ще се случи. Участвах там с брат си и започнахме от много малки. Провежда се много близо до вкъщи. За първи път участвах в това състезание, когато бях на 15, и се връщах всяка година. Не мислех, че е възможно да продължа да печеля, но всяка година надграждах и имах малко предимство. Много е приятно да се връщаш, да се развиваш и да ставаш по-добър в спорта си през такъв дълъг период от време. Смятам, че това ме определя като спортист и именно по тази причина ценя отличията си от „Екс Геймс“ най-много.

- Липсват ли ти другите дисциплини – халфпайп, слоупстайл? 
- Карах и в трите, но беше много трудно да участвам във всичките. Времето за тренировки става все по-малко, а по-малкото тренировки могат да доведат до контузии. Първо се отказах от слоупстайла, като участвах в халфпайп и бордъркрос, но отново започнаха да си пречат. Не можех да се раздвоя, мога да съм само на едно място в определен момент. Два пъти повече време за пътуване и по-малко време за подготовка. След известен период реших, че това не е най-доброто и безопасно решение за мен и през 2008-а спрях да участвам на състезания в халфпайпа. Сега го правя само за удоволствие и понякога да преподавам. Тогава се фокусирах изцяло върху бордъркроса, където постигнах истински растеж.

- Какво правиш в свободното си време? 
- В свободното си време тренирам много. През лятото живея в Калифорния, защото след толкова много студ обичам да съм на топло и да си почина от всичко. Усещането е много приятно. Обичам да карам сърф и да бъда във водата, което също е много приятно, особено след толкова много контузии. Просто да бъдеш във водата действа много успокояващо на тялото. Наскоро започнах да се занимавам с реставрацията на един стар автомобил – ЕмДжи, производство 1977 г. С татко работим заедно върху него. 

- Имаш ли любима книга или филм? 
- Любимата ми книга е „Prodigal summer” на Барбара Кингсолвър. Препрочитам я всяка година по няколко пъти. Имам я на телефона си, чета я преди да си легна или докато се возя в кола. Много интересна история. 

- Когато дойде време да излезеш на пистата, коя музика ти помага да влезеш в зоната? 
- Шакира доста ме зарежда, много обичам класически рок. Понякога обаче слушам забавни поп песнички, които да ме събудят, особено когато стана доста рано. Кафето може да не е достатъчно за събуждане. Зависи от настроението, в което се намирам, но обикновено залагам на свежи динамични песни.

- Какво си спомняш от Сочи?
- Много неща си спомням от Сочи. Това бяха добри олимпийски игри за мен в психологическо отношение, въпреки че не постигнах желания резултат. Карах наистина добре, но се движех много бързо и допуснах грешка. Такива неща може да се случат на всеки. 

- Осинови куче...
- Точно така. В момента той се намира вкъщи в Кънектикът при семейството ми. Татко се влюби в него – оставих го за едно пътуване и след това той не искаше да ми го върне. Щях да се чувствам виновна, ако му го бях взела. Така че сега е в Кънектикът, на 5 годинки е, здрав и щастлив. Всеки ден играе с кучето на майка ми и няма как да ги разделя, но го виждам доста често. Определено към мен реагира по по-специален начин, отколкото към останалите и знае коя съм. 

- Олимпийските игри в Пьонгчанг са четвърто участие за теб на такъв форум. Как се чувстваш в навечерието на игрите? 
- Честно казано, не съм предполагала, че толкова дълго ще се задържа в спорта. Не бих казала, че е изненада, но е готино, че през годините израствах, подобрявах постиженията си и се развивах в този спорт, за да стигна до четвъртите си олимпийски игри. Надявам се този път да разчитам на повече спокойствие и добър подход. Дано имам малко повече късмет, защото това са олимпийски игри, а в бордъркроса има толкова много фактори, които не зависят от теб самия. В края на краищата, ще видим какво ще стане, но единственото, което мога да направя, е да отида и да се раздам на максимума в дадения ден. Тогава ще бъде определен кой е най-доброят за този ден, но това не те определя като спортист изобщо.