Надеждата на родните ски: Не става само с блъскане, трябва и малко акъл

Камен Златков източник: БФски

Камен Златков източник: БФски

Камен Златков, един от големите ни таланти в алпийските дисциплини, гостува в предаването "Код спорт" по ТВ+. Той е само на 19 години, а през миналия сезон завърши на най-предната позиция в световната ранглиста на слалом. Това се случва за първи път на български скиор, след годините, когато на пистата бе легендата Петър Попангелов. Златков започна подготовката си за новия сезон, като миналия месец бе на лагер на базата на Белмекен. Времето за тренировки на сняг е съвсем близо. Талантът си е поставил високи цели за олимпийския сезон. Амбициран е да продължи с доброто си представяне.

- Здравей, Камене! Как е лятото? За теб лято ли е изобщо? Усещаш ли го?

- Да, усеща се. Стана доста топло напоследък, но като цяло се усеща най-вече по промяната на тренировките.

- Каква е тренировката сега?

- Предимно „сухи“ тренировки. Тренираме за кондиция във фитнес, на стадиони, но решихме да не се качваме на ски през юни. От средата на юли ще караме ски.

- Миналия сезон отдавна приключи, но много често, когато мине време, може по-добре да го оцениш. Какво чувстваш, сещайки се за миналия сезон?

- Смесени емоции. Имаше доста добри спомени и някои не толкова приятни. Като цяло смятам, че беше положителен сезон, който допринесе доста за мен като резултати и технически напредък. Много добър сезон за мен.

- С кое нещо най-много се гордееш в кариерата ти досега? Кой е „най-топлият“ спомен, който те кара да продължаваш?

- Може би най-хубавият ми спомен от ските като постижение е световното първенство за юноши в Ясна. Дадох най-добро време във втория манш и победих медалиста от олимпиадата Хенрик Кристофърсън.

- Кога за първи път се качи на ски?

- Нямам ясен спомен от това, но мисля, че съм бил на годинка и половина, най-много две.

- Кой те качи?

- Мама и тати.

- За да се научиш просто да караш ски или още оттогава са имали желание да станеш състезател?

- По-скоро детето да е в планината и да диша чист въздух.

- Какво ти харесва в този спорт?

- Не мога да кажа едно нещо – хората, с които работиш в планината, самият спорт, адреналинът…

- А какъв е минусът?

- Има доста минуси, но гледаш да се фокусираш върху плюсовете. Един от тях е, че не си вкъщи и не се виждаш със семейството си, нямаш много време за приятели, както и свободно време и т.н. Но това също има и положителни страни.

- Трудно ли се съчетава професионалният спорт с ученето? Ти завърши миналата година.

- Да, доста е сложно на моменти, особено в края на годината, когато си приключил със сезона. Всичката спортна тежест у теб пада, имаш една-две седмици почивка и в тях концентрираш цялото си внимание върху ученето, за да може и там да постигнеш добър резултат.

- Важно ли е според теб един спортист да бъде образован?

- За мен – да. Може би за някои хора не е важно, но в повечето спортове трябва да си доста интелигентен, за да можеш да пробиеш. Не става само с блъскане, трябва да имаш малко акъл, за да знаеш как да си наредиш нещата.

- Мислил ли си дали ще продължиш образованието си? Ще учиш ли висше и къде?

- Със сигурност трябва да уча висше, но към момента не мога да запиша това, което искам, тъй като е доста сериозно и няма да успея да го съчетая.

- Какво е то?

- Техническа специалност и след това да специализирам навън, но всичко с времето си.

- Повечето хора си мислят, че когато си скиор, спортуваш само зимно време, а през лятото си почиваш. Колко време бе почивката ти и кога беше?

- Тази година малко изненадващо имах две седмици почивка веднага след сезона. Това беше за лятото. Към август ще имам още една седмица почивка евентуално. Така станаха три седмици, което е бонус. Иначе по принцип са една до две седмици.

- Как минава един твой ден сега? Колко пъти тренираш? В колко ставаш?

- В момента ставам една идея по-рано, но по принцип лятото не се става чак толкова рано, защото не гоним студа и твърдия сняг. Тъй като сме в София, трябва да ставам малко по-рано – към 7 часа, което не е нищо фрапиращо за нашата програма. Идеята е да бягаме от жегата.

- Колко пъти на ден тренирате?

- По два, а понякога и по три.

- Имаш ли някакъв специален хранителен режим?

- Може би за мен не е специален, но гледам да подбирам това, което ям.

- На какъв принцип?

- Доста е сложен дори за мен. Според тренировката зависи каква храна ще ям – дали ще са въглехидрати, дали ще са протеини. Гледам да си набавям достатъчно витамини и т. н.

- Имаш ли си любимо ястие, на което не можеш да устоиш?

- Октопод и калмари.

- Обичаш морските неща?

- Да, сега им е времето.

- На сноуборд качвал ли си се?

- О, да. Беше преди много години. Спомням си, че се пусках по пистата „Томба“ и се справих.

- На първото спускане?

- На третото да кажем.

- С твърди автомати ли беше?

- Да, понеже нямах обувки и беше с твърди автомати.

- Какво правиш в свободното си време? Занимаваш ли се с някакви други спортове или техническата ти насоченост те влече към други занимания?

- През зимата в малкото свободно време се занимавам с фотография. Но рядко ми остава време да отида на някое хубаво място и да си намеря пейзаж. През лятото много обичам да ходя на сърф, но напоследък не остава много време, евентуално само една седмица в годината. Като малък карах доста, но вече не е така.

- Занимаваш се и с дронове...

- Да, отскоро се занимавам със състезателни дронове. Това представлява малък дрон, по диагонал 220 мм, който е оборудван с камера. Слагат се едни очила, през които като виртуална реалност гледаш какво се случва на самия дрон. Минава се през определено трасе.

- Състезавате се с дронове?

- Да и фактически изглежда сякаш ти си на самия дрон и го управляваш. Но като се разбиеш някъде със 150 км/ч ти няма нищо, което е хубавата част.

- Откъде дойде тази любов към дроновете?

- Като си контузих рамото и ме оперираха, имах доста свободно време в София. Първо започнах да си строя модели на самолети и лека-полека минах към дроновете, тъй като са по-компактни и повече ми пасваха.

- Случвало ли ти се е да отидеш на лагер или на състезание и да си забравиш нещо много важно – част от екипировката или нещо друго?

- Да, случвало ми се е и то не веднъж да си забравя обувките.

- Какво правиш в такива моменти?

- Почиваш.

- Много спортисти се отказват в тийнейджърските си години, когато трябва да минат от юноши към мъже. Колко е труден този преход? Колко е различно?

- Може би е по-различно, тъй като това са годините, когато хората изграждат приятелства, започват да развиват някакви интереси. Може би в този момент държат повече на свободното си време и на интересите си, отколкото на задълженията и работата. Доста хора се отказват. И аз съм забелязал, че в тези години най-често хората приключват кариерата си. И при мен беше по-трудно, тъй като например лятото заминавам на ски, докато всички мои приятели са на море. Те са на ваканция, а ти работиш. Но в крайна сметка това също доставя удоволствие.

- Какви цели си поставяш за новия сезон? Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си най-вече здраве. Целите? Искам пак да съм в топ 30 на Европейската купа. Имаме юношеско световно първенство, на което се надявам тази година да имам късмет и да съм здрав, за да покажа това, което не успях миналата. Надявам се на едно добро представяне в рамките на първите пет.

- За Световната купа какво сте планирали?

- В Световната купа са доста хазартни нещата. Доста по-различна е от Европейската купа или юношеското световно първенство. Класиранията са доста специфични, но ми се иска да вляза в топ 30. Това е може би най-сложната цел. Досега не съм стартирал в Световна купа и нямам реална представа какво е да караш там.

- Когато си на състезание и чакаш горе да стартираш, какво си мислиш? Казваш ли си определени фрази, за да се успокоиш и да се концентрираш? Слушаш ли музика?

- Всякакви неща са ми минавали през главата и съм правил преди старт, но няма нещо конкретно. Някои хора казват, че трябва да имаш ритуал и да правиш едно и също нещо всеки път преди старт, за да имаш затвърден метод, който да работи всеки път. Но смятам, че при мен това не действа. Всеки път имам различен метод. Понякога съм по-напрегнат, друг път съм по-освободен, но като цяло не спазвам методика.

- А когато застанеш на старта, продължава ли да ти е притеснено или в момента, в който си там, всичко приключва?

- Със сигурност емоциите са по-големи преди старта, отколкото по време на старта. Пикът на притеснение е като застанеш на старта, въпреки че гледам да не се притеснявам и на повечето състезания съм може би прекалено спокоен. Даже някои от треньорите доста са се ядосвали, че външно изглеждам небрежен. Когато минеш през пръчката и удариш първата врата, всичко отминава – няма притеснения, класирания. Само ти, ските и вратите.

- Представи си се след 10-15 години, дано караш възможно най-дълго. Какво би бил доволен да имаш зад гърба си? Кои са най-смелите ти мечти?

- Обикновено не се хвърлям толкова напред в годините, но няма да се обидя, ако имам някой глобус от Световната купа. Но не мисля толкова напред, гледам да живея сега.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Ски алпийски досциплини Петър Златков

Зимни спортове