На 13 февруари ще се навършат 30 години от спечелването на първия медал за България от Зимни олимпийски игри. През 1980 година в Лейк-Плесид на този ден Иван Лебанов печели бронз в ски-бягането и влиза в история. По-късно е определен за Скиор на века. Сега той е кмет на Велинград, но политиката не го откъсва от спорта.

Гонг потърси Иван Лебанов 18 дни преди старта на Игрите във Ванкувър и 30-годишния юбилей от успеха му. Ето какво сподели той:

Радвам се, че сте се сетили за преди 30 година, когато спечелихме първия бронзов медал за България от Зимни олимпийски игри. Не случайно казвам спечелехме защото това отличие е плод не само на моите лични усилия, но и на моите треньори, ръководители и други. Някои от тях вече не са между живите като доц.Зографов, Ангел Митов, Стефан Митков и доста други хора, които помагаха тогава за развитието ми като спортист.

За тези 30 години човек се променя и на базата на повече от 50-те ми години, мога да кажа, че човек става по-разумен, мислещ и отговорен. Ще отбележа 30-годишния юбилей от бронзовия олимпийски медал от Лейк-Плесид на чаша вино с приятели, ще си спомняме за младите години и ще стискаме палци на нашите олимпийци във Ванкувър да спечелят и те медали. Успехът ми от 13 февруари 1980 година не е забравен особено от хората на по 40-50-60 години. Където и на да отида на всички краища на България, всички се сещат за този момент и ме поздравяват. Много е приятно човек да усети уважението на хората за това голямо за времето си спортно постижение.

Самият аз си спомням този ден – 13 февруари 1980 година. Той е най-важният за мен като спортист. Не съжаляваш за целия този хвърлен труд и време, чувстваш се удовлетворен след едни такъв ден.

Медалът от Игрите в Лейк-Плесид сега е вкъщи на видно място. Ските ми пък отдавна съм ги подарил на едно момченце инвалид от Норвегия, което участваше на един наши мероприятия тук. В момента те са в музея на ски спорта в Осло и стоят на видно място.

На времето ние като спортисти се състезавахме за България, за родината, за престижа на българите. Сега е доста комерсиализъм има в спорта.

За първия медала си получих един Москвич! И понеже беше първият медал за България от Зимни олимпийски игри, ме бяха забравили в списъка на наградените и една година по-късно получих колата.

Има общо между спорта и политиката, особено при спортистите това е явно изразено да търсят винаги победата. Разбира се работата като кмет е доста, но първата любов си остава. Следя спорта отблизо. Не съм очарован от постиженията на нашите спортисти, но това е плод на една политика от години. Спортът не е на онова ниво, което беше преди 89-та година. Аз като кмет на Велинград правя всичко възможно да подпомагам спорта на територията на общината. В продължение на две години бюджетът за спорт е завишен два пъти и половина, помагаме на 12 спортни клуба и се радваме на по-добри постижения. Занимавам се и с параолимпийската асоциация, на която съм в управителния съвет.

За съжаление нивото на ски-бягането у нас е меко казано ниско, направо трагично. Два-три клуба осъществяват такава дейност. Можещите треньори, които бяха са или пенсионирани, или работят на други места. Има 2-3 момченца и момиченца, които показват добри резултати, но трябва да им се даде и възможност да се реализират следващите години.

И в спорта промените трябва да бъдат в материалната база и финансирането.

Очаквам с нетърпение да започне Зимната олимпиада във Ванкувър. Ще следя всички дисциплини. Най-вече ще стискам палци на нашите спортисти да покажат максимални резултати и да ни зарадват. Очаквам, че Жекова в сноуборда може да покаже сериозни резултати и Раданова в шорттрека. Двете са фаворитки от нашите спортисти, но дано има и друга изненада.

Пожелавам си да съм жив и здрав, да помагам на спортистите, като кмет на Велинград да помагам на съгражданите ми, да вдигнем качеството на живот. Искам хората да почувстват, че спортистите са волеви хора и имат нужната мотивация и сили да успяват в политиката.