Въпреки, че историята му през модерната епоха се простира вече в три поредни столетия, мнозина продължават да не разбират смисъла на най-големия спортен форум. Грешките в това са стигали до такива, че даже различни политически системи са си позволявали да използват Олимпийските игри за идеологическа пропаганда и за средство в битката с изкуствено създадения враг от другата страна.
 
За жалост най-отчетливите примери за това датират от не чак толкова далечното минало. През 1980 г., когато Съединените американски щати бойкотират Игрите в Москва (под претекста за съветската инвазия в Афганистан) и 4 години по-късно, когато голяма част от социалистическия блок „отвръща на удара” с бойкота на Игрите в Лос Анджелис.
 
Глупаци! Бих възкликнал, в изблик на своето възмущение, най-вече заради спортистите пострадали с тези действия, но вероятно това е, защото не разбирам атмосферата от онова време. Днес обаче знам, че разбирам идеята на негово величество – бащата на съвременното олимпийско движение – барон Пиер дьо Кубертен. Той възкресява игрите от древността, за да прокара една модерна философия. Философия, основана на идеята, че спортът може да гради. Спортът може да възпитава, както физически, така и интелектуално, а в центъра на целия този процес ясно стои той – човекът. Разумното същество на Земята, което чрез своето прогресивно поведение може да изведе цивилизацията до нивото на свръхсъществуването. Това ни показват и Игрите в Пьонгчанг 2018 г.
 
Организаторите на XXIII-те Олимпийски зимни игри ни демонстрират, че могат да черпят, както от своите древни традиции на изтока, така и от извора на мъдростта преоткрит преди повече от 120 години от един френски благородник.
 
И въпреки мрачните прогнози за военното напрежение в региона, произтичащо от действията на Севера, през миналата година, двете държави на корейския народ показаха, че пътят към единството не може да бъде преграден от никой и от нищо, но само ако чистото желание (необвързано с интереси и зависимости) е налице.
 
Ето как олимпийският спорт и атлетите от света се оказаха най-добрият дипломатически инструмент и прозорец към възможния изглед на света през идните години.
 
„Страст. Свързан(а).” - мотото на Игрите в Пьонгчанг и Церемонията по откриването подсказват точно това, от което целият свят има най-голяма нужда все още в първата четвърт на 21-ия век.
 
Пътят на човечеството в бъдещето е неизменно свързан с новите технологии, но те не могат да са самодостатъчни, нито да заменят неговия интелект и чувствителност. И вероятно чрез страстта на всеки жив индивид технологиите ще опитат да осигурят вечно търсената хармонията и абсолютната свързаност между човеците в името на техния общ дом – Земята.