Спортът е огромна доза адреналин. Той няма как да се сравни с нито една друга сфера от живота. А Олимпиадата е върхът на сладоледа.

Доказателството? То е поредно. Ванеса Мей, световноизвестната цигуларка, пожела да участва на Олимпийски игри и го направи с ясното съзнание, че ще остане последна в гигантския слалом. Но тръпката на спорта, тръпката на най-големия форум в спорта, е велика. Заради нея си заслужава да спазиш Кубертеновия принцип и просто да участваш. Да махнеш с ръка и да си кажеш – може да съм най-добрият в изкуството, но съм изключително доволен от това да съм последен в спорта. Важното е, че участваш.

Принц Албер от Монако пък е примерът за коронова глава, участник в олимпийския спорт. Принцът се състезава в тима по бобслей на своята страна на няколко Олимпиади.

Спортът е магия, а Олимпиадата е несбъдната мечта за много хора на планетата. Да станеш шампион е божествено преживяване, но и само да си там вътре, в магията, е безценно.

Сравнението последен на Олимпиада = първи в изкуството сигурно е претенциозно и неточно, но все пак – питайте за всеки случай Ванеса Мей или пък Принц Албер какво е усещането...