„По-бързо, по-високо, по-силно“. Тези думи със сигурност ще бъдат изречени многократно в периода от 5 до 21 август 2016 година. Причината е ясна – XXXI-те Летни олимпийски игри в Рио де Жанейро. Олимпиадата по традиция се свързва с високи цели и амбиция за победа, и не случайно именно въпросната фраза е утвърдена като девиз на Игрите.
Летните олимпийски игри са спортният форум, който се слави с изключително богата история. Провеждани още от Древността, те продължават да будят все така голям интерес и остават най-престижната и авторитетна надпревара. Игрите носят особен дух, а изконните традиции сякаш никога не се нарушават.
Церемонията по откриване на Игрите - скромна
Наследството оставено в годините се пази стриктно, в което до голяма степен се състои и чарът, и обаянието на Олимпиадата. От девиза, през кредото, флага, клетвата, медалите, химна та до емблематичния олимпийски огън... Символите на Олимпиадата са все така ярки, а всеки един от тях има своята история, за да се превърне в такъв. Човекът с най-съществен принос за утвърждаването им, е известният като основател на съвременните Олимпийски игри Пиер Дьо Кубертен. Историк по професия, роденият в семейство на аристократи французин се наема да възроди древната традиция за провеждане на форума - мисия, която довежда до успешен край.
По пътя към осъществяване на своята цел, Дьо Кубертен организира специален конгрес, в резултат на който се основава Международния олимпийски комитет (МОК), а в последствие активно участва и във всички останали съпътстващи дейности, за да придобият Игрите сегашния си облик.
Именно заради съществените заслуги на Дьо Кубертен, МОК учредява медал на негово име. По този начин се изразява почитта към делото на френския аристократ, без когото нямаше да ги има сегашните девиз, кредо, клетва, флаг и прочие. А те не се раждат изведнъж. Стъпка по стъпка баронът ги налага. Така през 1921 година Дьо Кубертен заема една латинска фраза, изречена от отец Дидон – „Citius, Altius, Fortius“, която в превод означава „По-бързо, по-високо, по-силно“, и я популяризира като девиз на Олимпийските игри. Година по-рано пък Дьо Кубертен лично написва олимпийската клетва, без чийто рецитал не минава нито една Олимпиада. А клетвата гласи: „От името на всички състезатели, аз обещавам, че ще вземем участие в тези Олимпийски игри, уважавайки и спазвайки правилата, които има, в истинския дух на спортсменството, за славата на спорта и честта на нашите отбори“.
Олимпийските игри - една необятна територия
Далеч по-рано, през 1914 година, Дьо Кубертен създава олимпийския флаг. Той изобразява 5 преплетени кръга, символизиращи континентите. Сферите са решени в синьо, зелено, червено, жълто и черно, а цветовете не са избрани случайно. Поне една от тези багри присъства в различните национални знамена, а идеята за тяхното съчетаване е израз на олимпийската философия за приятелство и обединение.
Кредото на Игрите, което е известно като олимпийския принцип, че важен е не медалът, а участието, са взети от реч на Епископ Етелберт Талбът. В началото на 20 век той казва: „Най-важното нещо на Олимпийските игри е не да спечелиш, а да вземеш участие. Така, както най-важното нещо в живота не е триумфът, а борбата. Важното е не да си победил, а да си се борил добре”. Тези думи значително впечатляват Дьо Кубертен, който ги провъзгласява за верую на Игрите.
А като всяко грандиозно събитие, Олимпиадата няма как да мине без химн, който да оглася пространството в състезателния период – до самия му край.
Месеци преди празничния старт на Игрите един от най-древните олимпийски символи предвещава онова, което предстои. Олимпийският огън, олицетворяващ вечния човешки порив към съвършенство, се запалва ритуално и предавайки се от маратонец на маратонец извървя дълъг път преди да акостира на стадиона, където официално ще се постави старт на мащабната надпревара в държавата, определена за домакин.
Огънят, една от най-мощните природни стихии е може би и най-значимият от всички символи. Дали заради устойчивостта на провеждане на тази практика (данни за извършване на ритуала по запалване и угасване датират още от първите Олимпийски игри, провели се в Древността), или пък заради скрития смисъл на пламъка, който се свързва с мира, единството и приятелството, церемонията по запалване на огъня е сред най-внушителните, съпътстващи подготовката за мащабното международно състезание. В наши дни ритуалът максимално се приближава към онова, което е било в Древна Гърция. В церемонията участват изящни жени, облечени в бяло, а самият огън пламва с помощта на слънцето. На финала на Игрите огънят се угасва, а така официално се поставя край на надпреварата.
Заради всичко казано до тук, няма да бъде пресилено, ако заключим, че Олимпийските игри носят особен дух. Те са повече от спортно състезание. Те са история, традиция, изпитание за устойчивостта, опит за доказване и себедоказване и най-вече стремеж към светлия човешки идеал за мир, съвършенство и чистота.
Церемонията по откриването на XXXI-те Летни олимпийски игри е на 5 август. Не забравяйте, че всичко по-интересно около форума ще може да следите в специализираната секция на Gong.bg - РИО 2016.
Коментирай