Здравко Георгиев от София е 35-годишен и представен по този начин едва ли ще събуди вашето любопитство. Когато обаче споменете неговото алтер его в света на електронните спортове – Insomnia – то реакцията може да ви изуми. Особено в Япония и Корея, където българинът е считан за нещо като полубожество заради своите постижения.

„Сега се занимавам с програмиране, а в миналото бях състезател по компютърни игри”, представя се самият Георгиев в специално интервю за „Събуди се” по NOVA. „Бях професионален геймър.”

Върхът на неговата кариера е спечелването на световното първенство по Warcraft III през 2003 година, а Георгиев постепенно води разказа си именно към този момент и отвъд него.

„Киребатлет е човек, който се състезава с други кибератлети в киберспортове. Дали електронният спорт е истински спорт? Зависи от дефиницията на „истински спорт”. Ако това включва отделянето на еди-колко си милилитри пот на час и някакви физически умения – не, не е. Но дефиницията на един спорт е набор от правила, стъпвайки върху които хора могат да се състезават, съревновават и усъвършенстват себе си, тогава компютърните игри – не всички, разбира се, а една част от тях – са спорт.”

„При мен компютърните игри започват още от 7-8 годишна възраст, когато бяха последните години от комунизма. Тогава те бяха 8-битови, черно-бели. „Тетрис”, „Каратека”-та беше най-големият хит. По онова време видеото беше нещо от бъдещето, а какво да говорим за компютърна игра.”

„Като дойде време да кандидатствам след 7-и клас, реших, че бъдещето на света са компютрите, а аз ще се уча да програмирам. Влезнах в едно училище в София, където се очакваше да уча това, а нашите вече нямаше как, трябваше да ми купят компютър вкъщи. И като го взеха, за друго освен игри той не се ползваше. Тогава пък отвориха врати първите компютърни клубове в София, което направи нещата още по-интересни, защото едно да си играеш вкъщи срещу компютъра, а съвсем различно да отидеш с приятели. Бяхме абсолютно първото поколение, които се занимаваха с това, ходихме по най-първите турнири. В главата по това време нямах нищо друго и много бързо започнах да се класирам първи или втори.”

„Бързо се случи и първото ми излизане в чужбина. През 2000 година организираха турнир едни корейци. Трябваше да си купя билет дотам, а като пристигна те трябваше да ми върнат парите. Да, ама това бяха 1600 долара. Беше доста мъчно да ги съберем, от 5-6 места се взеха заеми. Отидох там и се класирах най-високо в сравнение с всички, които не бяха от Корея. Допълнително ми се покачи мотивацията.”

„Една година по-късно излезе Warcraft III, а на втория-третия месец успях да спечеля най-големия онлайн турнир в света. Взеха ме веднага в най-големия отбор, който се беше сформирал. Той тогава имаше Starcraft дивизия и си набираха Warcraft играчи. Те бяха първите, които започнаха да дават месечни заплати на състезателите си. За нас това беше нещо нечувано – да ни плащат, за да играем. Да, това беше моментът, в който станах професионален играч, макар че нищо в ежедневието ми не се промени. Аз се изхранвах от това нещо, бях един от малкото в Европа, а бях само на 20 години”

„Insomnia? Сам си го избрах този прякор. Звучеше ми готино самата дума. Не знаех какво значи, после като разбрах, ми се стори още по-подходящо. Горе-долу така ми минаваше ежедневието – събуждам се по нощите, сядам да играя, евентуално ям нещо, продължавам да играя, после отново ям може би и отново играя. Основното беше играене – повече отколкото е добре, отколкото е здравословно и отколкото е оказвало позитивно влияние върху формата ми на играч. Денонощието ти става по-дълго, защото започваш да се събуждаш по-късно и да си лягаш по-късно. 16 часа играя, после 10 часа сън. Това продължи няколко години. Най-дългият ми период пред компютъра? Може би 50 часа съм имал.”

„Социален живот? Беше нищожен. Имах приятели, гаджета много години нямах. Жертвах най-вече социалните си контакти, които се завързват най-лесно на тази възраст. О, да определено имах неумения да завържа разговор. Не знаех как да отида и какво да правя. Интроверт човек. Чувствах се напрегнат в обстановка с повече хора.”

„Аутсайдер не съм бил, нямаше как да бъда, след като бях станал световен шампион. Почнах да си позволявам повече социален живот след титлата. Тогава някак си осъзнах, че съм постигнал нещо значимо и сега трябва да отделя време за себе си.”

„Колко съм влиятелен в този свят? За времето си бях един от най-известните геймъри в световен мащаб. Знаеха ме по целия свят. Имаше снимки с мен, автографи. В тези среди бях сред най-големите звезди, да. Със сигурност ми се замая главата. Човек се озовава в нетипична за себе си ситуация и не знае как да реагира.”

„Приятелите и роднините ми знаеха, че си играя игрички на компютъра. Дълго време не разбираха какъв е смисълът от това нещо. А той е много прост – хората обичат да се състезават. Още не сме свикнали момента, в който футбол и други арени ще бъдат заместени, но електронният спорт ще бъде спортът на бъдещето. Вярвах го тогава, вярвам го и сега.”

„9 години продължи това и не приключи много лесно. Само спортист, който е слагал край на кариера, може да го разбере. Не е леко да оставиш такова нещо, което е заемало огромна част от живота ти. В един момент си дадох сметка, че това не е нещо, което човек може да прави цял живот. При кибератлетите годините, на които се пенсионира един човек, са малко по-ранни. Аз го направих по-рано от обичайното – на 24. Бях се наситил.”

„Заради всичко това нямах време за по-голямо учене, университет или така нататък. Трябваше много бързо да измисля вариант за преквалификация. През 2006-2007 година онлайн покерът започваше да става доста популярен. Имах страшно много приятели, бивши играчи, които бяха преминали към това да си изкарват парите чрез това. Започнах с това да се занимавам. Исках да е в продължение на 1-2 години, докато установя какво ще правя оттам нататък. В това време  животът ми се завъртя така, че от 1 година станаха 2, 3 и някъде на петата година затворих вратата към онлайн покера.”

„Сега се занимавам с програмиране. На 30 години, кажи речи, дойде момента да се науча да бъда програмист. Има-няма с 15 години го отложих. Сега предстои да осъществя една друга своя мечта от много малък – да си създам моя игра. Искам да създам игра, която да се харесана много хора. Това ми е целта за следващите 3, 4, 5 години.”

„Дори сега играя игри, макар че много по-малко. Имаше и момент, когато изобщо не исках да играя. Бях се пренаситил със сигурност. Сега имам племенник на 12 години, който не спира да играе Fortnite, за него това е най-важното нещо, точно както аз съм бил със Starcraft навремето. Разбирам го напълно, както и разбирам колко му е трудно да приеме съвети от родителите му да не седи по толкова време. Тялото му е в перфектна форма, няма проблеми със здравето, но той е на такава възраст. Впоследствие проблемите със здравето със сигурност ще дойде. Трябва да има мярка и баланс.”

„Съвет към родителите? Да опитат да играят игрите, които играят и децата им, за да се поставят поне малко на тяхното място. Оттам вече би могло да тръгне комуникацията. А за тези, които искат да бъдат като мен – да не се отказват, да намерят играта, която им доставя най-голямо удоволствие, защото това значи, че им се удава най-много”, завърши Insomnia.