Мирела Демирева атакува джакпота в Диамантената лига

Мирела Демирева, която зае 7-мо място в скока на височина на Световния шампионат по лека атлетика в Лондон, но имаше доста труден сезон до момента даде специално интервю за NOVA, преди последното нейно състезание за 2017 година.

Олимпийският вицешампион на България от Рио 2016 година ще участва във втория финал на Диамантената лига (ДЛ) в Брюксел този петък (1 септември). Състезанието може да гледате от 20:30 ч. на живо по Mtel Sport 2.

Ето и пълното интервю на Емил Здравков, с българската лекоатлетка:

Мирела Демирева пряко по Skype от Холандия. Здравей!

Най-напред, как се чувстваш да ни кажеш?

"Добре, съм! Занимавам си се с моите с моите неща. Основно тренировки. Предстои ми последното състезание за сезона. Не ми се иска сезонът да свършва, но в крайна сметка това е положението."

Престои ти финалът на ДЛ, какво очакваш от него?

„Винаги очаквам най-доброто от себе си, очаквам да надскоча себе си. Това е последното ми състезание за сезона, както вече казах, !!! искам да завърша сезона с по-добро лично постижение, искам чисто технически скоковете да ми се получат по-добре и смятам наистина да се насладя на състезанието, защото определено това е много голям форум.”

Твоето класиране за турнира в Брюксел беше ясно още преди световното. Имала ли си колебания, дали да участваш или новият формат на ДЛ е достатъчно неустоим?

„Определено новият формат е много интересен. Колебания…, единствено не бях сигурна как ще съм здравословно, дали ще се чувствам във форма, но за голямо състезание, колебание нямам. Никога нямам колебания.”

Всъщност вече говори ли се по-активно между атлетите, че този нов формат на ДЛ я прави много, много по-интересна до самия финал?

„С атлети не съм разговаряла толкова на тази тема, но с приятели и с хора, които се интересуват от атлетиката, определено да. Позитивът за мен е, хубавото е, че това ще бъде просто състезание, няма да бъде нещо, което ще се случва, по протокол, по статистика, по резултати. Това ще бъде състезание, ще има изненади, а и там ще бъде едва ли не каймакът на леката атлетика. Така, че това е един вид световно първенство.”

Вярно ли е, че диамантите са най-добрият приятел на момичетата?

„Ами не знам, нямам диаманти, не мога да кажа.”

А, мечтае ли Мирела Демирева за диамантения трофей?

„Да, разбира се.”

Колко реалистично обаче е неговото спечелване тази година?

„По принцип съм фантаст, но може би за победа този сезон на ДЛ е малко прекалено да се говори, но догодина защо пък не.”

Би ли си направила вече някаква равносметка за тази 2017 г.?

Разбира се всеки ден мисля за това, тъй като тази година не успях да покрия целите, които си бях поставила в началото на сезона, след Олимпийските игри. !!! Годината беше много трудна, знам какви са причините за това, че не успях да се представя така, както исках да се представя, което е много важно, защото, разбира се когато има провали ти трябва да си наясно, защо те са там. Има много причини, беше труден сезон, но в крайна сметка не искам да се оплаквам, не искам да мрънкам, защото това ме кара да се чувствам по-слаба и уязвима. Като цяло, щом съм взела решение, че аз ще скачам, значи нямам право да се оплаквам. Така или иначе, когато излезеш за състезанието, никой не те пита дали си готов, дали си в настроение, дали ти се скача, днес късметлия ли си, не си ли късметлия, така че в крайна сметка, въпреки всичко смятам, че това беше точната година, която аз трябваше да използвам, за да въведа моя нов разбег, тъй като аз искам да скачам над 2 метра. Да миналата година също бях готова да скоча 2 метра, но аз искам да скачам над 2 метра и единственият начин за това е да се променя, а това някой път изисква да дадеш нещо в замяна.”

Това ли беше всъщност основната причина, промяната на разбега?

Причините бяха няколко. Така или иначе, ние бяхме планирали тази година да въведем изцяло новия разбег, а това което ни попречи до голяма степен бяха контузиите, тъй като по време на олимпиадата имах една тежка контузия, която продължи доста дълго време и след това се контузих отново. След това контузих кръста си и в един момент аз имах две контузии. Едната, която изискваше да си почивам, а другата изискваше да тренирам и това беше изключително трудно да се балансира. След това сложихме и новия разбег. Започнах да скачам доста късно, май месец. Тоест имах един месец да се подготвя за състезанията. Разбира се, можехме да решим да участвам да по-малко състезания, просто да тренирам повече, но лично аз като спортист познавам себе си и знам, че единственият начин да вляза във форма е да участвам в състезания. Не знам дали това беше правилно решение или не, но в крайна сметка определено научих много този сезон и смятам да го използвам след 3 години.”

Имаше ли момент през това лято, в който си каза, че искаш сезонът да приключи тук и сега?

„След всяко състезание бях изключително разстроена, тъй като аз винаги изключително много си вярвам, знам че мога повече. Когато не ми се получат нещата, а знам, че абсолютно всичко зависи от мен, съм разочарована ядосана, тъжна, но това преминава изключително бързо. Знам, че сезонът свършва, това когато свърши последното състезание. Тоест ти до край имаш шанс да реализираш себе си.”
 
Да разбираме, че един от твоите козове е това, че успяваш бързо да преодолееш емоциите?
 
„ Да определено. Наистина много съм емоционална, но в крайна сметка цената е много голяма и доста бързо се стягам.”
 
Какво научи от тази година?
 
„Мисля, че основното, което би трябвало, тъй като все още не е свършила разбира се. Основната цел за тази година, да мога да разбера новия си разбег, да мога да свикна с него, защото този разбег има много потенциал. Аз започвам все повече и повече да го разбирам. Не съм все още толкова постоянна, но ако успея да разбера разбега си, да влезна в системата, смятам че годината би била успешна.”
 
За втора поредна година си най-предно класиралия се български атлет на най-важния форум. Как се чувстваш в тази роля?
 
„В интерес на истината, смятам че такива статистики изобщо не трябва да се правят. Малко са глупави, по мое мнение, защото не виждам защо хората от нашия отбор трябва да се сравняват спрямо класирането, което са направили, тъй като дисциплините са различни. Конкуренцията е различна. Ако се радвам от нещо подобно, значи се радвам, че другите са се провалили, пък аз. А и в крайна сметка, моето класиране не е кой знае какво. Аз смятам, че всички се представиха достойно, разбира се жалко за Тишо. Смятам, че той можеше да вземе медал, но не мисля, че трябва да се сравняват класиранията на съотборниците.”
 
Има ли подем по твое мнение в скока на височина, след твоите изяви, след представянето на Тихомир Иванов през последните години?
 
„Да, определено. Бих казала, че има. Има и много малки деца, разбира се. Ножицата е доста голяма, защото, долу горе сме аз и Тишо. По средата не се случва кой знае какво, но пък има много малки деца, които тренират и скачат и скокът много им харесва. А и това е начинът, колкото по-добри спортисти има в дадена дисциплина, по голям е шансът някой да се запали и той фактически да се окаже талант и да има щастието и късмета да му се получат нещата занапред.”
 
Какво искаш да постигнеш през 2018-та?
 
Те целите ми са същите. Аз искам просто да съм най-добрата висока скачачка в сектора.
 
Искаш ли да благодариш на някого, в навечерието на големия финал на годината за теб?
 
„Хората, на които трябва да благодаря наистина са много, разбира се екипът, който е тук в Холандия. Моят треньор, докторът и физиотерапевтът, които цяла година обгрижваха моите болки. Разбира се, на моите родители, моя приятел, приятелките ми, които винаги ме подкрепят и в интерес на истината имаше изключително много българи, които ме подкрепяха, пишеха ми съобщения, окуражаваха ме. Дори когато и губех имаше хора, които ми казват, че това няма значение, че те вярват в мен. Искам да благодаря за подкрепата, тя означаваше много за мен през този труден сезон.”

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 

Други спортове