Най-бързата бяла жена Ивет Лалова-Колио даде специално интервю за NOVA, в което сподели очакванията си за предстоящия старт от Диамантената лига в американския град Юджийн. 

Там тя ще бяга за първи път този сезон в престижната верига, като ще участва на 200 m. В Щатите ще участва и олимпийската ни вицешампионка в скока на височина Мирела Демирева. 

- Здравей! Най-напред, къде те намираме?

- Намирате ме в Юджийн, в хотелската ми стая, където прекарваме много голяма част от времето си, по време на състезанията, тоест преди самите състезания. 

- Как се чувстваш в началото на сезона и след вече един турнир зад гърба?

- Чувствам се добре, наистина леко объркана, изгубих наистина представа кой ден е от седмицата, коя дата е.  И се чувствам изключително добре. Странно е да се пътува на големи разстояния,  тежко е между турнирите наистина да се правят такива дълги полети, но няма как това е част от работата ми, част от моите тренировки и моята подготовка и съм много щастлива, че сезонът започна, защото това е най-хубава част от годината.

- Какъв анализ си направи след първите две бягания в Кавазаки?

- Ами малко е рано да се правят анализи и наистина това, което успях да направя е да сверя часовника като, като усещания, са разбера какво успях по-скоро да направя и какво не успях да направя. Затова наистина нещата, как да кажа, още е рано да се преценят, знаете моите цели са големите първенства, там искам да бягам най-добрите си, най-големите и най-силните си резултати през годината. Затова това бе много хубав старт, две победи, нищо по-хубаво няма и нищо по-сладко от победата. Има още върху какво да се работи, но това ме радва, защото това означава, че мога да развия още много своите резултати. Освен това условията не бяха изобщо подходящи за спринт и за бързи и добри резултати, така че оттук може само напред да се върви. Това е позитивното.

- Как протече подготовката ти за летния сезон?

- Протече добре. Наистина подготовката е много дълга, много тежка. Аз пропуснах зимния сезон именно с идеята да започна по-рано летния. Още сега в средата и в края на май месец, но самата подготовка преди нашите сезони е много тежка, много монотонна. (19:55:48) Тази година обърнах особено внимание отново на 200 метра, тъй като все още смятам, че има какво да развия. Има още върху какво да работя там. Ако слушам треньора, треньора си, дори трябва да готвя 400 метра, защото там пък е съвсем е нов свят за мен, но всяка нещо с времето си разбира се. И премина успешно разбира се, знаете че за нас успешно е когато контузиите са малко или са овладени навреме, защото и те са част от подготовката. Затова мога да кажа, че моята подготовка мина успешно. Оцелях!

- На кои големи международни турнири да очакваме, че ще стартираш?

- Може да ме очаквате в още няколко турнира от Диамантената лига (ДЛ), засега имам потвърдени стартове в Осло и в Стокхолм. Основно но 200 метра разбира се не мога да скрия факта, че финалът от Олимпийските игри ме постави в основната схема на 200 метра в Диамантената лига. След тази промяна, която  се случи във формата на самата ДЛ наистина е трудно да се намери място сред осемте участнички. Аз опитах в първия старт на 100 метра в Шанхай и срещнах трудности, докато пък на 200 метра съм в играта, във всичките стартове на ДЛ. Надявам се да успея да направя повечето от тях, защото все пак основната цел тази година е добро участие на Световното първенство.

- Има ли по-различна емоция сега, защото това ще твое първо бягане в САЩ, което предстои в Юджийн?

- Наистина емоцията е много различна, много приятна. Доста пъти съм била в САЩ, но нито един път досега не съм участвала. Много се вълнувам, защото Юджийн е едно магическо място. Тук е писана историята, част от историята на леката атлетика. Намирам се в щат, в който атлетите са боготворени и това всичкото не може да не окаже влияние. Вчера стъпих на пистата, бях на стадиона в Орегонския университет. Мястото е уникално, наистина въздухът е прекрасен, мирише на хубаво, чист е, небето е възможно най-синият цвят и това са едни условия, които са добра предпоставка за големи резултати и каквото и да си говорим, знаем резултатите, които се постигат всяка година и на американските първенства и дори на едни обикновени Колежански първенства се постигат най-добрите резултати в света в спринтовите дисциплини. Затова нека видим, има ли някаква магия тук в Юджийн и дали ще успея и аз да се докосна до нея.

- Заедно с Мирела Демирева ще представяте България на турнира в Юджийн, чухте ли се вече с нея, видяхте ли се вече с нея и ако тя е пристигнала?

- Доколкото знам тя пристига днес. Знаете, че тук е все още 10:00 сутринта. Така че тя трябва да пристигне днес. Чухме се преди 2 дни и хубавото е, че сме много щастливи от факта, че ще бъдем заедно на един от първите си стартове. За нея ще е първи за мен ще е втори, защото миналата година това ми се случи в Пекин на моя втори старт и аз се пошегувах, че оттам целия ни сезон тръгна много успешно и за двете. Затова тази година аз, ще повторим това нещо, дано ни донесе успех и на двете. Много се радвам, че тя ще скача тук, че е здрава и изобщо че ще имам възможност дори да я видя, защото нямаме много такива възможности.

- Като стана дума за участията в ДЛ, какво е мнението ти за новия формат на лигата?

- Мнението ми е, че е по-хубаво за хората, които са вътре, които намират място в тези бягания и много по-трудно за хората, които са на крачка от това да имат възможност да бягат, но няма да имат възможност да бягат в ДЛ. Затова, как да кажа има, получава се една дискриминация, но в същото време това дава шанс на повече хора да се представят по-добре и на самия финал и каквото и да си говорим и да припечелят повече на този финал, защото иначе всичко взимаше само победителя.

- Имаш ли планиран старт в България, например на турнира "Самарско знаме", който се утвърди като най-силния у нас през последните години?

- Разбира се след нашето Държавно първенство, вече се утвърждават и доста турнири има повече стартове в България, което е много хубаво наистина. Все още нямам планове за такива участия, но знаете че ще се чуе и ще го направя с много голямо удоволствие, ако имам възможност. По-скоро моите планове засега са да Европейския отборен шампионат, който е много важен за България. Имаме много добра позиция затвърдена преди 2 години, именно в Стара Загора и трябва да направим всичко възможно да задържим това класиране и тази позиция на националния отбор, така че там ще стартирам с българския екип за първи път тази година.

- Всъщност ти изпревари и следващия ми въпрос, така че ще очакваме с нетърпение участието във Вааза, Финландия на 100 и 200 метра, както обикновено за България?

- Да, и 4x100 метра, най-вероятно.

- В Рио постигна целта си, бяга на финала на 200 метра. Какво искаш да постигнеш сега, когато основното събитие за сезона е Световният шампионат в Лондон?

- Интересното е, че тя целта, започна да се повтаря, но няма как да не мисля затова, няма как да не мисля за този най-важен момент от сезона, но обичам да казвам като спортист, че имам нужда от мотивация, имам нужда от големи цели, затова тази година целта ми е по-скоро да развия резултата си на 200 метра. Миналата година тази контузия и така едно стечение на обстоятелствата много неприятно за мен и в личен план, преди олимпиадата ми попречи да направя там най-добрия си резултат. Според мен бях готова за бягане в рамките на 22.20, но това което разбрах за дисциплината 200 метра е че на големи първенства се бягат много по-силни и много по-бързи бягания, каквито по-трудно се срещат през сезона, докато на 100 метра знаеш къде си и как вървиш през целия сезон, на 200 има по-големи изненади и дори и да си бягал целия сезон в рамките на 22.60, 22.70, можеш да направиш бягане 22.10, 22.20. Така че се надявам на личен рекорд тази година. Не един път споменах и български рекорд на 200 метра, който е изключително силен, но защо не. Дай Боже, всеки с шанса и с късмета си!

- И на финала, какво послание би отправила към любителите на леката атлетика в БГ, които отново ще очакват стартовете ти с нетърпение?

- Искам да им благодаря на първо място. Да им кажа, че много ги обичам и се надявам наистина да се наслаждават на предстоящите стартове и да ги караме наистина да се гордеят. Това е най-хубавото чувство. Ние се чувстваме много обичани, много подкрепяни, българските спортисти. Със сигурност мога да го кажа от името на всички и за мен е чест и гордост, когато видя изписано до името ми България!