Следващите редове са за спортиста Кубрат Пулев. Не, че сигурно не мога да кажа нещо за него като човек, но искам да насоча вниманието си върху най-добрия български професионален боксьор и качествата, които той демонстрира на професионалния ринг.

След като приключи с аматьорския бокс Пулев започна своята нова кариера през септември 2009 г., като за малко повече от една година неговата воля за успех и желание за пробив сред големите имена в тежката категория донесе в неговата биография 10 успеха на професионалния ринг.

Тогава на мнозина у нас и по света стана ясно, че намеренията на Пулев не са просто да бъде един от много опитали да покорят върха при най-тежките боксьори.

През есента на 2011 г. Кобрата излезе и в първия си двубой за вакантен пояс. В онази среща българинът надделя срещу Травис Уокър от САЩ и така придоби интернационалната титла на Международната боксова федерация (IBF). В следващия мач на Пулев той защити колана, а през май 2012 г. гладът за нови успехи му донесе и първата европейска титла при най-тежките на Европейския боксов съюз (EBU). Съперник тогава бе Александър Димитренко.

Вече всички не само мечтаеха, но и говореха, че сблъсъкът на Кубрат Пулев с Владимир Кличко за световната титла ще бъде факт. И със спортната си увереност и изяви на ринга Пулев доказа, че действително следващото му предизвикателство ще бъде много, много по-голямо.

Някой твърдят, че прекаленото желание и преекспонирането на темата за мач с Кличко предварително са обрекли на неуспех мисията на българина в онзи двубой, но всъщност за мен изходът от срещата с украинеца през ноември 2014 г. пробуди още по-неудържима спортна сила у Кобрата. Енергия и още по-голяма мотивация за доказване, каквито само един горд българин може да притежава.

Смяната на треньора, която Кубрат Пулев направи също даде своето отражение в последната година и половина. 

В мача от миналата нощ, който бе и първи 12-рундов под ръководството на Ули Вегнер за Пулев, българинът не показа признаци на кондиционна немощ нито за миг. Нещо повече – за разлика от своя британски съперник, той нито веднъж не седна на стол в почивките на мача.

Кубрат Пулев показа на света, че вече е още по-устойчив както физически, така и психически. Удържа всевъзможните провокации на своя опонент и заяви с високо вдигната глава, че въпреки трудностите, които обикновено в България сами си създаваме едни на други, тук по земите на юг от Дунав все още се раждат истински герои, чиято лична амбиция и успех могат да мотивират и направят горд цял един народ!