Битката за Царицата не е загубена

Имаше от всичко, даже от някои неща имаше повече от необходимото. Такова бе най-голямото спортно събитие, което привлече вниманието на света през 2017 година.

16-тият световен шампионат по лека атлетика в Лондон бе нещо като вододел, беше като първенство на раздялата. Беше и състезание, което дойде да покаже, че бъдещето на спорта е поставено под сериозен въпрос и неговото оцеляване ще зависи от усилията на всички, които биха били всеотдайни и предани на Царицата.

В британската столица светът се раздели с един от най-великите си спортисти, защото Юсейн Болт бе обявил, че краят на неговата величествена кариера ще бъде именно на отминалото световно първенство. Прощаването с публиката обаче не премина по така желания от ямаеца сценарий.

Болт трябваше да премине през американския кошмар в спринта на 100 метра и шокиращата за мнозина победа на наказвания заради допинг Джъстин Гатлин. Нещо повече – Мълнията трябваше да се задоволи едва с бронзовото отличие. Завършилият втори във финала Крисчън Коулман се оказа светлият лъч за бъдещето на спринтьорите от САЩ.

Една друга легенда – тази на дългите бягания – Мохамед Фара също се раздели с публиката, но въпреки че той имаше шанса да бъде подкрепян неистово от стотиците гърла по трибуните на олимпийският стадион в Лондон, просто се видя, че доминацията и на този страхотен атлет вече не е абсолютна. Фара зарадва домакините със злато още в първата състезателна вечер, но британците трябваше да тръпнат едва до втория уикенд, за да не останат само с това отличие.

Всъщност, шампионатът в британската столица ни даде повод да мислим с голяма доза песимизъм за бъдещето на леката атлетика. Не само, заради отказването на Юсейн Болт, но и заради продължаващата битка с допинга. Освен това процесът по възстановяване на доверието в администриращата институция - Международната асоциация атлетическите федерации (IAAF) - не е завършен.

България също може много да разсъждава по въпроса, къде всъщност се намира на световната атлетическа карта и дали върви в правилната посока. Ако погледнем така нареченото класиране по нации, обявявано от IAAF, на база попадането на атлетите в Топ 8 на отделните дисциплини, страната ни може да се похвали с 59-та позиция, от общо 208 страни, които изпратиха свои представители в Лондон.

За сравнение, в Пекин преди 2 години България бе 44-та, а преди 4 лета на световното в Москва завърши почти както и сега – на 58-мо място.

Сегашното ни фигуриране в подредбата по нации стана възможно благодарение на 7-та позиция в скока на височина на Мирела Демирева. Определено олимпийският ни вицешампион от Рио заслужава да бъде поздравен, защото въпреки трудния си сезон тя се събра и показа най-доброто през сезона, точно тогава когато трябваше.

Още двама български атлети несъмнено ни накараха да се чувстваме горди. Единият бе Тихомир Иванов, който постави личен рекорд от 2.31 m в квалификацията на скока на височина и само липсата на спортен шанс го лиши от може би нещо много голямо. Другата ни голяма радост донесе примата на българския спринт. Вече на 33 г. Ивет Лалова-Колио доказа, че все още се чувства комфортно на пистата и само малко късмет не достигна тя да запише нов финал на 200 метра при 6-то си участие на световно първенство.

И тук ще се върна към драмата на домакините, за която вече загатнах. След единственият медал на Мо Фара от първенството, спечелил титлата в първия ден, британците трябваше да тръпнат до втората събота на шампионата. Тяхното чакане обаче си струваше и именно домакините на „Лондон 2017” поднесоха един от най-красивите моменти. Момент, който засенчи контузията от студа на Болт при щафетата 4x100 m. В същото това бягане квартетът на Обединеното кралство направи сензацията – със страхотна подготовка, бягане и реализация при предаването на щафетната палка дори великите спринтьори от САЩ бяха победени. Всъщност резултатът на Великобритания е европейски рекорд, но смисълът на това представяне и енергията, която то генерира сред зрителите на стадиона и милионите фенове на леката атлетика е по-важното.

В Лондон видяхме, че има чисти атлети, има и страхотни шампиони, които дори след ужасяващи контузии могат да се завърнат отново на върха. Има и нощи като тази в събота, когато тръпката и вълнението бяха истински и несравними.

Леката атлетика може да бъде красив спорт. Спорт, за който си заслужава да се борим. Не се отказвайте от него, дори когато е толкова лесно да го направите, защото битката за Царицата не е загубена.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
лека атлетика

Други спортове