В събота светът се раздели с една от първите знаменитости в леката атлетика. 

Сър Роджър Банистър умря на 88-годишна възраст, но остави след себе си легендата за човека, достигнал първи лекоатлетическия Еверест, тичайки само в свободното си време докато се обучава за истинската си мечта - да бъде лекар. В ера, в която спортът бе изцяло аматьорско занимание, Банистър бе първият, който успя да мине една миля (1609 метра) за под 4 минути, с което да си осигури световна известност.

Роджър Гилбърт Банистър е роден на 23 март 1929 в Хароу, Мидълсекс. След като напуска университетското колежанско училище в Лондон, заминава за Оксфорд, където учи медицина преди да отиде в медицинското училище Сейнт Мери.

Той започва да се занимава с атлетика докато е в Оксфорд, но учението му позволява да прекарва по едва 30 минути на ден в тренировки. За разлика от настоящите звезди в бягането, по това време това е само един аспект от студентския живот на Банистър.

"Знаех, че като спра да бъде студент ще спра да бъда и атлет", разказва Банистър. Само че след само три тренировки изминава една миля за време от 4:24 минути, което е достатъчно, за да го направи кандидат за Олимпиадата в Лондон през 1948-а. 4 години по-късно Банистър участва на Игрите в Хелзинки и въпреки слабата си физическа подготовка завършва четвърти във финала на 1500 метра, поставяйки нов британски рекорд.

През пролетта на 1954-а Банистър се подготвя усилено за Игрите на Британската общност като вече хвърля поглед към световния рекорд и постижението на големия си съперник австралиецът Джон Ланди. Десетилетия наред преодоляването на една миля за под 4 минути изглежда като недостижима мисия за всички бегачи, но постепенно идеята се заражда все по-сериозно в главата на Банистър.

И така идва 6 май, ден, съпътстван от тежко време. Състезанието на Ифли Роуд в Оксфорд дори е пред отменяне, но все пак стартовият сигнал е даден. И с помощта на пейсмейкърите Крис Брашър и Крис Чатауей, Банистър преминава разстоянието за 3:59.4 минути. Когато водещият Норис Макуиртът опитва да обяви времето от "Три...", останалата част от думите му изобщо не се чува от виковете на зрителите. Едва на следващия ден, четейки вестниците, Банистър оценява напълно своето постижение. "Беше се превърнало в нещо като Еверест, предизвикателство за човешкия дух", споделя след време Банистър.

Рекордът му трае само 46 дни. Джон Ланди записва 3:57.4 във Финландия, за да подгрее очаквания с огромен интерес сблъсък между двамата във Ванкувър. В състезанието, определяно като "Вълшебната миля", Ланди води до последния завой, но прави грешката да погледне назад. Банистър се възползва и го изпреварва с време от 3:58.8.

Но рекордьорът знае, че кариерата му на пистата е към своя край. Той е щастлив, че е първият, минал под 4 минути, не заради самия себе си, а защото така е показал и на другите, че това е напълно възможно.

Оттогава до днешни дни хиляди състезатели, че и аматьори, са успявали да преодолеят дистанцията за под 4 минути. Но винаги е необходим един, който да го направи за първи път, с което да открие пътя към останалите. И в този случай това е Банистър, който през 1975 година получи рицарско звание за постиженията си.

Забавното е, че за самия него, постиженията му на пистата губят стойност в сравнение с тези в остатъка от живота му. Защото Банистър изпълнява мечтата си да стане лекар. "Това, че си добър бегач, не значи да правиш скучна останалата част от живота си", споделя той философски.

В рамките на 10 години се утвърждава в професията си и в последствие става водещ невролог. Моторен инцидент и счупен глезен слагат край на възможността Банистър да тича за удоволствие, но той остава свързан със спорта. Превръща се в първия президент на Спортния съвет през 1971, а по негово време се правят и решителни стъпки за антидопинговите тестове в атлетиката.

И до последните си дни Банистър настоява, че постиженията му като невролог са по-големи от тези на атлет, но в съзнанието на хората той завинаги ще остане като първият човек, успял да преодолее една миля за по-малко от 4 минути.