С приближаването на Световния отборен шампионат по спортно ходене (5-6 май 2018 г.) и с идеята за популяризиране на дисциплината от Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF) стартираха кампания, която цели да направи по-ясни Правилата на спортното ходене, включително и за широката публика. 

Едни от легендите на дисциплината дадоха специално интервю по темата. Джеферсън Перес, Джейн Савил и Робърт Коржениовски разказват как функционира системата с така наречените „червени карти”. 

Можете ли да ни обясните как наказателната система работи на големите шампионати? 

Джейн Савил (олимпийски бронзов медалист от Атина 2004 г.): На големите шампионати 9 съдии се разположени по трасето с дължина от 2 km. Има един Старши съдия, който носи червена палка и още осем други съдии, чиято работа е да гарантират, че състезателите се движат според Правилата. Ако някой от останалите 8 съдии (т.е. без старшия) има съмнения относно техниката на атлета и спазването на правилата, тези съдии ще покажат на атлетите жълта палка със символ, приличащ на математическия за по-голямо(>) – за сгъване в коляното или вълнообразна линия (~) – за загуба на контакт със земята. Жълтите палки не допринасят за дисквалификация. 

Веднъж предупреден с жълта палка атлетът знае, че съдията ще се вглежда в техниката му. Ако съдията е напълно сигурен, че състезателят не спазва правилата, той ще пусне за него червена карта, като по време на състезанието атлетът не знае кой съдия по трасето е пуснал тази карта. На големите първенства има информационно табло за дисквалификациите, което посочва дали даден атлет има червена карта и символа на причината за нея (> или ~). След третата червена карта, състезателят ще бъде дисквалифициран и Старшият съдия или Помощник-старшият съдия ще му покажат червена палка и ще отстранят атлета от трасето при първа възможност. 

Дали това е справедлива система? 

ДС: Можем да я подобрим и да я направим по-малко субективна. Вярвам, че с помощта на високите технологии ще спомогнем за по-голямото доверие в спортното ходене. Всички приемаме начина, по който се съдийства в дисциплината, но той може да бъде много разочароващ. 

Робърт Коржениовски (3-кратен олимпийски шампион на 50 km): Мисля, че терминът "червена карта" е много негативен, особено когато го сравнявате с употребата му в други спортове (б.р. има се предвид най-популярният му превод на български: червен картон). Червената карта в спортното ходене е най-вече заради липса на техника и контрол. Важно е да се подчертае, че този термин (червена карта) е по-негативен за по-младите състезатели и широката публика. 

Ако атлет получи една или две червени карти в състезание, как това въздейства върху състезателната стратегия? 

РК: Много влияе на състезателната тактика. Спомням си Световния шампионат през 1997 г. (ходенето на 50 km), и двамата с Хесус Анхел Гарсия имахме по две червени карти. Имахме предимство пред останалите участници, но никой от нас не искаше да атакува златото. Мисля, че и двамата се опитахме да се задържим, за да сме сигурни, че няма да бъдем дисквалифицирани. И все пак стратегията може да се различава и зависи от атлетите. Някои състезатели с две червени карти ще се опитат да се овладеят, за да избегнат третата карта. Други биха рискували повече. 

ДС: Зависи. Трябва да запомните, че много атлети са спечелили състезания с по две червени карти, но това не се е отразило на резултатите. Когато получа червени карти в състезание, се опитвам да подобря концентрацията си и да работя по-усилено за техниката. Някои хора ще се забавят, но когато се забавите, това може да промени техниката ви и тя да се влоши. Така че всеки състезател трябва да намери баланс. Знам, че когато съм била под стрес по време на състезания, раменете ми започваха да се движат нагоре и крачката ми се скъсяваше. Трябваше да се опитам да се отпусна и да работя за удължаването на крачката. 

Джеферсън Перес (олимпийски шампион от Атланта 1996 г.): Никога не съм бил дисквалифициран по време на спортно ходене, а най-много карти, които съм получавал са били две на Олимпийските игри в Атланта, като една от тях беше, за да избегна дупка по пътя. Опитах се да не мисля за картите и просто да се съсредоточа върху финалната линия. 

Какъв съвет бихте дали на млад атлет, когато получи червена карта? 

РК: Имам само един съвет. Вгледайте се в себе си. Фокусирайте се само върху собственото движение и не се опитвайте да бъдете повлияни от външни фактори. Атлетите няма да научат отново техниката в средата на състезанието.