„София – българският финалист за европейска столица на спорта 2017”! Звучи добре, дори прекрасно! Но защо не го знаем така както се наложи „София - кандидат за европейска столица на културата 2019”?! Само няколко билборда правят впечатления на пешеходците из столицата. Може би защото хората си работят по проекта, не тръбят, че вече са на финал и очакват да спечелят, за да се похвалят по-мащабно?! А и някак шансовете ни са много по-големи в спорта, отколкото в културната битка въпреки заглавието от днес, че публиката в театрите е три пъти повоче от тази на футболните стадиони.
А какво се крие зад това „София – българският финалист за европейска столица на спорта 2017”? По първоначални данни изграждането на 66 километра велоалеи, нови 19 фитнес-кътчета из парковете, но и още много. Само идеята „София - столица на спорта” носи в себе си положителни неща. Не само модернизирането на спортните съоръжения и възможности за раздвижване на всеки от 3 до 73 години и припомняне, че движението е безплатна доза серотонин. Това може да се каже е и благородна кауза, която да ни подсети, че спортът е здраве и добър начин на живот за хората от всички възрасти, че дори и в град като София.
А какво трябва още, за да може София да последва Кафдиф, Торино и Прага, които са европейски столици на спорта съответно през 2014, 2015 и 2016 година? На 9 октомври пристига комисията за оценка на кандидатурите, която ще се запознае подробно с това, което предлага София. А единственият конкурент на българската столица е Марсилия. Градът от региона Провас – Алпи – Лазурен бряг е синоним на Олимпик Марсилия и Стад Велодром. Второто по големина населено място във Франция разполага с голямо разнообразие от спортни съоръжения, а след футбола по интерес идват ръгбито и петанката. Ветроходството и голфът със своите 3 игрища също се радват на внимание.
София или Марсилия ще е европейска столица на спорта през 2017 година? Отговорът след няколко седмици, но и сега звучи прекрасно!
Коментирай