Задава се периодът, в който всевъзможни класации и класацийки, коя от коя по-авторитетна, ще обобщят изминаващата година. Всяка федерация, всеки клуб, всяка спортна асоциация си прави свое тържество, за да покаже колко успешни са били последните 12 месеца. Всички избират своите най... Всички искат да са най... Но не са.

Една от всички анкети обаче винаги предизвиква небивал интерес. Спортист на годината. Всеки има свой фаворит, всеки има свое виждане кой трябва да спечели. Колкото участници, толкова мнения.

През изминалата година големите дискусии се породиха след нейния край. Иво Ангелов спечели, но по-авторитетни ли бяха успехите му пред тези на Григор Димитров? Кой е по-престижният спорт? Кой прослави повече България? Борецът или тенисисът? Въпросите бяха поставени от спортните журналисти. Отговорите винаги са нееднозначни, а истината – някъде посредата.

Гласуването и тази година приключи, и въпреки че няма обявени резултати, едно е сигурно. Победителят е повече от ясен. Григор Димитров. Ракета номер 1 на България няма конкуренция. Постигна и немислимото – влезе в Топ 10 на световния тенис (стартира годината като 23-и, достигна до номер 8 през август и завърши годината като 11-и). Гришо направи първия си голям четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, а след това и полуфинал на Уимбълдън. Победите в останалите турнири дори минават на заден план. Колкото до Мария Шарапова, звездата му приятелка само допълва ореола му на талантлив и очарователен млад човек.

Единственият, който можеше да оспори върха през 2014 година, беше Кубрат Пулев. Провалът на ринга и непреодолимият Владимир Кличко обаче ще оставят боксьора ни в подножието. Може би дори и извън тройката, след като през годината имаше само още един съперник – недоразумението Ивица Перкович.

Любопитното обаче през тази година е друго. Дали заради „късата памет“, или заради липсата на медал, Александра Жекова ще остане извън тройката? Толкова ли отдавна беше онова 5-о място на Олимпиадата в Сочи? Толкова ли бързо ни минава, когато се ядосаме? Избухваме на 16 февруари, че сме незаслужено изхвърлени от една италианка, на метри преди медала, а след това махваме с ръка и забравяме.

Не по-зле се представиха и другите ни дами – Цветана Пиронкова завърши триумфално турнира в Сидни. Но надпреварата също беше в началото на календарната година, което може да се отрази в позицията й. В действителност, трудно се съпоставя успех в тениса и злато на световно първенство, пък било то и в бокса. Станимира Петрова триумфира в спорт, който голяма част от хората трудно възприемат, щом видят жена с боксови ръкавици на ринга.

Още по-трудно пък се съпоставят успехи като тези в кану-каяка. След дълги години в търсене на достойни наследници в този спорт, Станилия Стаменова спечели европейска титла и сребро от шампионата на планетата. Мирослав Кирчев също зае второ място на световното първенство и се представи повече от достойно на шампионата на Стария континент. Иван Марков отново отсрами щангистите, както и Георги Иванов - леката атлетика. Нина Рангелова подобри редица национални рекорди в един от най-атрактивните спортове - плуването, а по-младите ни състезатели показаха на Младежката Олимпиада, че не цялото ни поколение е изгубено.

Още един факт обаче е неоспорим. След първото място през изминалата година в класацията, борбата е сред най-големите длъжници на своите фенове. Големият провал може би ще остави далеч назад в класирането Тайбе Юсеин и Александър Костадинов.

Успешните мисии на Боян Петров, три осемхилядника за една година, също заслужават уважение. Но липсата на състезателен характер, освен със себе си и природата (които в повечето случаи са по-трудни от участие на голямо първенство), отстъпват в битката за спортни постижения, такива, каквито сме свикнали да засичаме с хронометър, точки, резултат или оценки. Всичко това води до още един въпрос без отговор: имат ли място моралните награди в класацията Спортист на годината? Докъде се простират критериите на гласуващите, след като няма официално обявени такива?

Голямата битка най-вероятно ще се води в категорията Отбор на годината. Националният ансамбъл (Ренета Камберова, Михаела Маевска-Величкова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова и Християна Тодорова) напълно заслужи отличието с уникалното постижение на Световното първенство в Измир, Турция. Първото място на красавиците може да бъде оспорено само от тима на Лудогорец след пробива на отбора в Европа.

За сметка на това при треньорите няма две мнения. Българският специалист, постигнал най-големия успех, след години последователен и неспирен труд, е Ина Ананиева. Наставникът на ансамбъла работи с тези момичета няколко сезона поред, първо като помощник на Илиана Раева, а след това започна сама да взима трудните решения. И колкото и да се изтъква, че Роджър Рашийд, Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев имат също толкова големи заслуги, нека все пак признаем, че трябва да удостоим с подобаващото внимание упоритостта и постоянството.

И след всичко това кой е по-по-най? Тазгодишната златна десетка уж изглежда ясна, но кой знае, изненадите (добри или лоши) са част от историята на тази класация, а и от нашата собствена природа. Така че до 22 декември.