За смелостта, за българщината, за непоклатимия дух, за жаркия и дързък поглед, за горещото сърце, за вярата, за оптимизма, за стоицизма, за свободата на мисълта, за волния полет на мечтите, за искреността и за още много….За всичко това Кубрат Пулев заслужава уважението на България!

Загубата от Владимир Кличко е факт. Украинецът нокаутира българския боксьор в петия рунд, а с това бе сложена точка на мечтите ни за световна титла в тежката категория. Това е реалността. Със сигурност ще има хора, които ще се впуснат в тежки анализи на причините, довели до неуспеха. Но отвъд това, отвъд коментарите какво и как е трябвало да направи Пулев, Кобрата постигна нещо титанично  – единението на и без това разпокъсания български народ.

В минутите преди и по време на мача едва ли е имало българин, който да не е трепнал от изражението на Кобрата, докато звучеше българският химн. Едва ли има българин, чието сърце да не  е било присвито от случващото се на ринга, от първия нокдаун, от изправянето и достойното продължаване напред на Кубрат Пулев. Вълнението, тръпката, адреналинът…със сигурност няма думи, с които да бъдат пресъздадени. Затова и вечерта на 15 ноември 2014-а година ще остане в съзнанието ни. Защото тогава целият народ бе обединен около една обща кауза. Крайната цел не бе постигната, но в случая е редно да се концентрираме върху пътя, който бе изминат.

На фона на всичко това, за жалост се появиха и единици, чиито коментари бяха натоварени с подчертано негативни послания. Всеки има право на своето мнение, затова и упреците са излишни. Те със сигурност имат своето дълбоко основание за позицията си. Може би пък някои от тях не познават народния български фолклор, с който между другото Кобрата борави доста умело. При всички случаи значима е масата. А тя доказа, че може да обича и подкрепя докрай.

Само по себе си присъствието на Кубрат Пулев в залата в Хамбург е успех за българския бокс, а и за спорта въобще. Вероятно Кобрата е допуснал някои грешки, за да се стигне до този развой. Самият Пулев сподели след срещата, че не е доволен от себе си и че не му е достигнал опит. След този дуел на ярката мъжественост и на честта обаче, със сигурност Кобрата ще бъде осезаемо по-силен занапред.  Това загатна и самият той. Пулев многократно афишира, че ще продължи, което бе и най-силното доказателство за волята и характера му.

Независимо от резултата обаче Кубрат Пулев заслужава да чуе своето „Браво!“ от родината си, която той така настървено винаги е бранел. Кобрата спечели сърцата на българите в голяма степен със своето родолюбие. Сякаш той е носител на частица от романтизма на българските възрожденци, а философията му е достоен пример за подражание. Той заслужава любовта и признанието на всички онези, които тръпнеха с него в залата и пред екраните, защото с гордост носи трибагреника, защото с откровеност казва истината, защото без страх се изправи срещу световния номер едно и най-вече, защото смелост е да си Кубрат Пулев.