Септември 2013 – време за край, време и за начало

Както всяка година, с настъпването на празничните дни около Коледа и Нова година, екипът на Gong.bg ви предлага една бърза ретроспекция на изминалите 12 месеца. Страсти, успехи, падения, триумфи, трагедии и възходи... Нека си ги припомним един по един.

Няколко дни преди идването на Новата 2014-а година в английското градче Уилмслоу, на около 15-ина километра от Манчестър, един хол избухна в крясъци. Думкането и виковете смутиха хладната утрин на живеещите наблизо съседи, които обаче по стара викторианска традиция нададоха ухо, когато данданията в къщата на достолепното семейство се пренесе в работния кабинет на втория етаж. Там прозорецът винаги бе леко открехнат.

- Не мога да повярвам, Ал! Просто не мога! Ти пак го правиш! Нали ми обеща?! – женският глас не търпеше възражения.

- Кате, чакай малко… Жено, остави ги на бюрото и ще ти обясня…

- Да, ще ги оставя, но не бюрото и знаеш ли защо? Защото пак започваш. 40 години не ти ли стигнаха? Майната му на света, ти ми каза, каза на мен, че спираш… Нали новият пост беше отплата за свършеното и нищо повече? А това тук какво е? Изглежда е твоя работа…

- По-добре се успокой, преди…

Спорът се върна в дневната, където камината погълна една камара изписани с разкрачен почерк листа, докато беловласият старец успее да усмири съпругата си. Тя се оттегли в стаята им, а не след дълго съседите също загубиха интерес и се заеха с приготовленията за празника.

На мъжа обаче съвсем не му беше до тях. Той опипа джобовете си, но в тях нямаше дъвки, и това го накара да тегли сочна шотландска благословия на ум. Беше оцелял само месец септември. От всичките дейности, с които запълваше дните си след пенсионирането, най-ценни бяха именно анализите и судокуто (към него прибягваше само след няколко чаши от винцето на Марчело Липи). С тях си доказваше, че все още го бива, че все още е онзи Сър, а пустата му сврака да вземе и да ги изгори!

Подпрял глава на кухненската маса, той разлисти страниците. Лицето му притъмня, защото голяма част от проучванията му бяха отишли по дяволите – не бе останала и дума за албанското първенство по тенис маса, за втория кръг от есенния турнир по петанк в Андора или квалификационните мачове по сепак такроу... Оцелели бяха само:

Българският футбол нанесе и понесе удари

Националният тим на страната, която точно като мен доказа, че има живот и след Димитър Бербатов, прикова вниманието на всички в началото на месеца. За решителния характер на световните квалификации срещу Италия и Малта се говореше още преди лятната пауза, а с непосредственото им приближаване мечтите за класиране на Мондиала не само, че не  намаляваха, но и изглеждаха почти реални . На една от най-светлите за България дати – 6 септември – обаче балканците претърпяха най-горчивото си крушение. Италия успя да изтръгне победа с 1:0 в Палермо и с много късмет и гръмки спасявания на Джиджи Буфон (страшен вратар, перспективен, защо не го доведох в Юнайтед?) се бетонира на първото място. „Лъвовете“ на Любо Пенев изиграха страхотно второ полувреме, но в крайна сметка за първи път потеглиха към следващия си мач без нови точки в актива. В него ясно си пролича разочарованието от изпуснатото насред Сицилия, но къде с мъжество, къде с известна доза шанс Ла Валета бе покорена с 2:1.

източник: LAP.bg

Успехът съхрани вече мъждукащите надежди за бараж, но мачът срещу островната държава предизвика неочаквани бъркотии не къде да е, а във ФИФА. Около 2 седмици след него от световната централа уличиха Йордан Минев в употреба на допинг и спряха правата му… за няколко часа. След бързата реакция на БФС и Лудогорец се оказа, че нарушение на антидопинговите правила нямало и както се казва - „съжаляваме за причиненото неудобство“ (а на Минев – за фалшивата бременност).

Малко преди настъпването на астрономическата есен шампионът на България Лудогорец започна с гръм и мълнии първото си участие в групите на Лига Европа. Водените от застъпилия наскоро Стойчо Стоев разградчани имаха тежка задача още в първия си мач – гостуване на ПСВ Айндховен, ала за разлика от Милан биха в Холандия. Роман Безяк откри головата си сметка срещу „филипсите“, докато Върджил Мисиджан (случиха с това момче, иначе можеше да им уредя Луиш Нани) буквално танцува над тялото на поваления гранд. Победата с 2:0 още тогава прати тима на първото място в група, а това нямаше да се промени до края на груповата фаза.

Силното начало на „орлите“ обаче едва ли щеше да бъде такова, ако на вътрешния фронт те вече не бяха набрали сериозна инерция. Пет дни преди двубоя в Айндховен шампионите разбиха Левски на „Георги Аспарухов“ само за едно полувреме и взеха реванш за загубата от края на предишния сезон, която почти им струваше титлата. Единствен Ботев Пловдив успя да измъкне нещо от машината в зелено, а Локомотив София беше близо да го стори, но падна с 1:2. Всъщност „железничарите“ единствени от столичните тимове успяха да отбележат гол на Лудогорец, като имаха и претенции за дузпа и неправилно отменен гол.

При Левски поражението от шампиона бе изживяно не по-малко болезнено, защото дойде в момент, когато клубът показваше признаци на укрепване, а и защото то означаваше вече четвърти месец без успех на „Герена“. Славиша Йоканович успя да прекъсне серията до края на септември, когато Нефтохимик отнесе 6 попадения в мрежата си. Въпреки че сръбският специалист успя да изкове серия от три поредни успеха в шампионата, показателно за случващото се в клуба бе умуването за връщането в отбора на един от „негодниците“ – Дъстли Мюлдер (младежът би имал полза от по-общителен агент).

източник: LAP.bg

Ситуацията с холандеца обаче с право по никакъв начин не рефлектира върху треньора (макар Тенерифе да изрази готовност да го спасява), а отново препрати към темата за това как хората над него взимат своите решения.

И докато повечето български отбори вече се бяха концентрирали изцяло върху спортно-техническата част, то имаше един такъв, който така и не успя да го стори. ЦСКА отново се оказа в центъра на раздора между стари и нови собственици. Изпълнителният директор на „армейците“ Александър Тодоров на няколко пъти обяви бизнесмените от „Титан“, че саботират сделката за прехвърляне на собствеността и дори ги заплаши със съд, докато сметопочиствачите поискаха имотите си, с които за обезпечени част от задълженията на клуба към НАП. Доста от „червените“ привърженици изтръпнаха при възможността отборът да се върне в пернишки ръце. Така обещанията за титла и пристигането на Лоурънс Дейвид (не го бях чувал този, признавам) останаха някъде на заден план.

Сътресения вътре в отбора също не липсваха и в средата на месеца старши треньорът Стойчо Младенов се раздели с първи футболист. Дошлият с големи надежди Рангел Абушев бе изгонен от първия отбор заради „дисциплинарно нарушение на вътрешния правилник“. Бившият ас Локомотив Пловдив започна сезона като титуляр за „червените“, ала бързо загуби доверието на треньорския щаб и бе един от първите, на които бе посочена вратата.

На фона на жестоката административна турболентност ЦСКА записа впечатляваща поредица в А група. Столичани записаха четири поредни победи „на нула“ над Пирин Гоце Делчев (1:0), Литекс (1:0), Черноморец (3:0) и Любимец (3:0), с които се приближи до челната тройка. Някъде помежду тези мачове „армейците“ нокаутираха и втородивизионния Хасково с 6:2 в първи 1/16-финален мач от Купата (жребият беше пълна скука) и си осигуриха протоколен реванш.

Месецът обаче не можеше да приключи и без първото издание на пловдивското дерби за кампанията. Под тепетата нямаше място за приятелство и двубоят приключи с по един изгонен играч от всеки отбор, а „жълто-черната“ половина ликува след 2:0. Няма спор, винаги е приятно да смълчиш съседите, знам го опит. Феновете на Ботев обаче на свой ред намалиха децибелите към края на месеца, когато от клуба потвърдиха, че Тодор Неделев преминава в Майнц 05 през зимата.

източник: LAP.bg

По света – трансферният прозорец направи път на Шампионската лига и Мондиала

Последните часове преди играта на Стария континент да загрубее бяха белязани от два наистина големи по своему трансфера. На Острова напоследък се впечатляваме доста, когато някой наш клуб извади една торба с пари за даден играч, а Арсенал изпрати поне два тира с такива и свидетелство за клубен рекорд, за да вземе Месут Йозил. Срещу почти 43 милиона паунда и вече тънещ в блаженство заради привличането на Гарет Бейл, „кралския клуб“ се съгласи да пусне ококорения плеймейкър в Лондон. Без съмнение класен играч (да ме беше послушал Мойс, ама и той – Фелаини, та Фелаини)…

За сметка на стрелящите с халосни патрони вече 8 години „топчии“ Милан беше клубът, който напомни за романтиката в играта. „Росонерите“ тръгнаха на отчаян щурм до Мадрид, за да приберат един от съвременните идоли на тифозите си – Рикардо Кака. Без много приказки Адриано Галиани убеди майстора на харчовете Флорентино Перес, че е бразилецът не му е нужен, а „Сан Сиро“ поне за няколко часа забрави слабия старт на сезона.

източник: LAP.bg

Знам, че сега очаквате няколко думи и за случващото на „Олд Трафорд“, но като директор вече ще съм от по-мълчаливите в клуба. Издал съм автобиография, четете нея.  Да, оплескахме лятната селекция. Да, на 1 септември паднахме от Ливърпул. И какво? Отстранихме ли ги после за Купата – отстранихме ги. Повече няма да коментирам. In Moyes we trust (not so much in Fellaini dough)…

Доста по-интересни за наблюдаване бяха световните квалификации. Лео Меси прати Аржентина на финалите в Бразилия, докато в Европа Франция почти реши битката за първото място в група I, ала в полза на Испания. „Петлите“ направиха 1:1 в Грузия и трябваше на два пъти да наваксват гол пасив срещу Беларус, за да измъкнат успех с 4:2. В същото време „тики-такащият“ тим на Дел Боске взе победата във Финландия и с нарастваща увереност почна да преглежда разписанията за полетите през Атлантика. Кристиано Роналдо направи всичко възможно, за да удължи битката в група F между неговата Португалия и Русия до последно, докато Белгия се приближи само на победа от директното класиране. В крайна сметка другите участници на финалите след септемврийските мачове бяха следните: Холандия, Италия, САЩ, Коста Рика, Япония, Южна Корея, Австралия и Иран.

Без съмнение обаче най-много погледи бяха насочени към старта на груповата фаза на Шампионската лига, където една от осемте групи се очерта като особено безмилостна. Олимпик Марсилия бързо се очерта като аутсайдера, след като падна с 1:2 от Арсенал, докато Наполи успя да изненада със същия резултат финалиста в турнира Борусия Дортмунд. Юрген Клоп показа експлозивния си нрав и бе пратен да изгледа мача от трибуните, а след това отнесе и наказание (ако само беше ревал за Кагава, както обикновено прави, едва ли щеше да се стигне дотам). Испанските мастодонти Реал Мадрид и Барселона се погрижиха за разгромите, като „кралете“ разпраха Галатасарай с 6:1 в Турция, докато каталунците смазаха Аякс с 4:0. Юнайтед ли? Бихме Байер Леверкузен с 4:2 и… толкова.

Както казах вече, няма да говоря за друго. Нито за загубата от Манчестър Сити с 1:4, нито за това от Уест Бромич с 1:2 на „Олд Трафорд“. Нищо страшно не е станало, по мое време дори се е случвало да губим и по-тежко… Ама ето, че пак се изпуснах. In Moyes we trust.

Старецът въздъхна тежко – това бяха малкото запазени бележки. Останалите бяха разхвърляни писания и след като ги преписа на чисто, излязоха няколко миниатюри:

Евробаскет 2013 – триумфът на Франция

Докато футболният тим на Франция все по-усилено крачеше към баражи, баскетболният такъв записа името си в историята. Благодарение на вездесъщия Тони Паркър – избран и по-късно за MVP на турнира – играчите на Венсан Коле спечелиха Европейското първенство в Любляна, след като надиграха Литва с 80:66 в малко очаквания финал. Соченият за фаворит тим на Испания трябваше да се задоволи само с бронза, който дойде със сериозен бой над Хърватия. За „ла фурия“ остана и утешението, че загуби полуфинала си от бъдещия шампион, а Сърбия също имаше повод да празнува – благодарение на 7-ото си място в турнира балканците си заслужиха квота за Мондиал 2014. Няма да крия, никога не съм я разбирал тази игра – завършваш седми и отиваш на Световно… В НБА е почти същото – седмият и осмият във всяка конференция могат да спечелят титлата. Мисля, че грешно са използвали регламента за плейофите в Чемпиъншип.

Иво Ангелов – световен шампион

Един от скаутите в Юнайтед ми подшушна, че е намерил човек, който можел да тушира противниковите играчи по-жестоко и от Неманя Видич. При това вече има спечелена титла през годината. Заинтригувах се, понеже ни трябваха точно попълнения в защита. Поразпитах го, но се оказа, че при превода е станало недоразумение и фактически са ни предложили да подпишем с европейския шампион по борба Иво Ангелов. По принцип и Юсеин Болт неведнъж е искал да изкара проби при нас, но българинът може би беше по-голям риск предвид категорията си до 60 килограма. Затова отскочих до Будапеща, където видях как на финала Ангелов надви руснака Иван Куйляков с 3:2 точки и грабна титлата. Всъщност тогава се замислих, че той би ни свършил работа - щом по пътя си е прегазил колумбиец, поляк и кореец, значи ще може да се справи с живота във Висшата лига. За съжаление по това време вече бях пенсиониран…

източник: LAP.bg

Надал размаза всички в САЩ

Много разочароващ турнир за любимеца на цяла Шотландия Анди Мъри. След изумителния успех на „Уимбълдън“, полят с две буренца уиски от личния ми резерв, шампионът срещна коравият Станислас Вавринка на четвъртфиналите и това бе последният му ход на Ю Ес Оупън. С три безгрешни сета в своя полза швейцарецът подпечата билетите на Анди за дома, но на полуфиналите отстъпи след епичен петсетов трилър срещу Новак Джокович. Сърбинът на два пъти изравняваше резултата, за да спечели решителната последна част с 6:4. Мачът без съмнение бе украшението на турнира, а някак в неговата сянка остана безметежния поход на Надал към финала. До мача за титлата испанският матадор загуби само един сет – срещу Филип Колшрайбер – а полуфиналът срещу Гаске предложи малко битка на корта. Финалът в огромната си част бе моноспектакъл на Рафа – след изравняването за 1:1 сета Джокович трудно поддържаше темпото на бъдещия световен номер 1. Чудя се само дали испанците освен отлични футболисти и тенисисти имат също и добри жокеи…

След като изчете и последният ред от тях, благородникът се вторачи в пространството пред себе си и за миг – за всеки важен избор се нуждаеше само от толкова – взе решение. Със слабо припукване в таза той се изправи, отиде до дневната и хвърли останалите листа в камината. Все пак предстояха празници, къде беше неговото празнично настроение. Затова той се насочи към кабинета си, където за пореден път щеше да гледа как безпомощния Вертонген от още по-безпомощния Тотнъм сваля гащетата на някакъв тип или новата форма на недоволство в Перу…

Екипът на Gong.bg ви пожелава искряща и незабравима Нова година!