Тези месеци и дни едно ново име в нашия спорт ни накара да се чувстваме горди българи. Радослав Янков е поредното чудо и „бяла лястовица” на все още живуркащия български спорт. Една система, която издържа само елитните отбори и спортисти и (като изключим футбола) то чак след като запишат призово класиране на някое и друго международно първенство. Обществено приемливо безумие на държавно ниво!

Ето в такива моменти мога безскрупулно да кажа, че българската гордост не струва дори и пукнат лев. Тази спортна система генерира жалко самозадоволяване на „националните его и съзнание”, които приемат, че така може да продължава вечно. С политиката на българските правителства 27 години назад това се осъществяваше перфектно и ако стоим и мълчим нищо няма да се промени.

Децата имат нужда от площадки за игра, учениците и студентите - истински условия за спорт в училищата и университетите си. Младежите, избрали пътя на спорт заслужават нормални условия за подготовка в клубовете. Години наред столицата на страна от Европейския съюз (София - европейската столица на спорта за 2018 г.) няма зала с овална писта за лека атлетика през зимните месеци, а новата която се обещава отново е по стари геометрични стандарти от преди 30 години. Като само още един щрих ще кажа, че столичните басейни „Спартак” и „Мария Луиза” са оставени да се рушат и с неизяснен статут. Това са само малка част от безбройните примери за държавна и общинска безотговорност по отношение на спортната инфраструктура.

Затова и шампионите, които все още ги имаме вече са в спортове, които не са свързани с модерни спортни съоръжения, те разчитат на природните дадености и тренировъчни лагери в чужди страни и не защото в България няма условия, а защото няма кой да ги създаде и поддържа. Курортите са дадени на концесии без ясни правила. И така българските спортисти все повече могат да бъдат отъждествени с герои от повестта „Немили-недраги”. Скитат се по чужбина, за да тренират и да мечтаят за спортни успехи, с които да прославят клетата си родина България.

И тук ще взема пример от „Апостола на българската свобода” Васил Левски, който бе написал, че „Дела трябват, а не думи”. Къде господа управляващи са вашите дела, вместо да обрисувате бъдещето време с красиви фрази? Нужни са действия тук и сега! Не само премии след успехите. Нужни са трасета, зали, писти, басейни, салони и т.н. и т.н. 

Нали отново вие предложихте въвеждането на закон, приходите, от който да бъдат разходвани за здравето на българските деца чрез спорт, но какво стана? Сами го оттеглихте. Това ли са делата ви?

Запълвате ежедневно и програмирано настоящето на хората с добре планирани теми. Дневният ред на обществото, не е това, което вие искате да чуят хората, а това което те искат да направите и да е от полза за обществото.

И затова докато има подобни „реформаторски” инициативи ще има български шампиони, които галят душата и съзнанието ви, че българската гордост я има, но всъщност тя не струва и пукнат лев за вас!