Март 2013 – За лудницата ли? Оттук, моля…

Както всяка година, с настъпването на празничните дни около Коледа и Нова година, екипът на Gong.bg ви предлага една бърза ретроспекция на изминалите 12 месеца. Страсти, успехи, падения, триумфи, трагедии и възходи... Нека си ги припомним един по един.

Има едно време през годината, когато щем, не щем, готови или не, трябва да следваме естествения ритъм и да не изоставаме в пробуждането си. Време е за действие. В нашето кътче от света съвсем услужливо си имаме една алено-бяла двойка, която да ни подсеща. За какво ли? Че е дошъл моментът да поемем дъх (като проверим дали трудностите нямат общо с дупките на колана), да запретнем ръкави и да се захванем с измитането на зимния вакуум. Проблемът е, че моментът идеално предразполага и към вършенето на щуротии.

И така, март 2013 година...

Българският футбол надигна глава и набеляза своите жертви…

По тази линия Пижо и Пенда имаха конкуренция буквално още от първия ден. Славия и Ботев подпалиха полусезона със зрелищно 2:2, докато босът на „белите“ Венци Стефанов все по-сериозно разпалваше страстите около казуса „Мирослав Антонов“. Столичани цяла зима водеха битка с Лудогорец за правата на нападателя, който разтрогна с шампионите, и в крайна сметка успяха да го картотекират. Дебютът му в 1/4-финала за Купата срещу Миньор Перник обаче едва ли можеше да бъде по-странен – без каквато и да е вина Антонов се оказа с вратарските ръкавици след червен картон (един от трите в двубоя) на Георги Петков и за половин час пусна двата гола при победата с 5:2. Вярно, мачът се игра на 13-о число, но чак толкова?

Далеч по-ярко червените светлини за тревога осветиха лагера на ЦСКА. Тогавашните собственици от „Титан“ решиха съдбата на назначения от тях Миодраг Йешич точно след откриващия мач – 0:2 от Литекс при завръщането на тима сред „Армията“. Сърбинът уж хвана последния влак на спасението с успех над Черноморец (2:0) в следващия кръг на А група, ала още на другия ден пернишките бизнесмени започнаха играта на „Кралю-Порталю“ с Милен Радуканов. Шефове един през друг съобщаваха, че Йешич вече не треньор, че неговият заместник подписал за 4 месеца, после се отмятаха - Генерала още не бил разтрогна. След серия от срещи на високо, приземно и подземно ниво най-сетне се разбра, че договорът на Радуканов имал опция за удължаване с 2 години.

източник: Gulliver/Getty Images

Цялата глъчка логично завърши с нулево реми срещу Локомотив София за Купата, което щеше да се окаже предпоследния мач на „червените“ в турнира за сезон 2012/2013. Изводите от безжалостната патаклама стават още по-любопитни, като се вземе предвид, че до края на месеца „армейците“ записаха още два успеха на нула (срещу Локо Пловдив и Миньор), т.е. онези двечки попадения с дъх на люляци бяха достатъчни, за да изгърмят релето.

В Левски вихрушката достигна същите децибели, макар и събитията да се развиха в обратен ред. Тимът от „Герена“ потегли с обещаваща победа над „акулите“ на Херо, които през отминалия сезон бяха далеч по-сериозен фактор, отколкото през настоящия. Последвалият шампионатен мач с Ботев обаче активира заложените от есента мини – Станимир Стоилов тотално надигра Илиан Илиев в тактическото надлъгване и „канарчетата“ победиха с 2:0. Наставникът на „сините“ обра негативите и дори успеха с 1:0 над Литекс в 1/4-финалите за Купата не успя да промени настроенията. Вместо да получи прошка, каквато е традицията на Сирни Заговезни, специалистът избра да подаде оставка след 1:1 с Монтана навръх празника. Изпълнителният директор Иво Тонев категорично я отхвърли, а два дни по-късно „сините“ се сдобиха с нов спортен директор в лицето на Даниел Боримиров. Връщането на легендата е било поставено като условие от Илиев, а въпреки разногласията си с бившия национал, президентът на Левски Тодор Батков даде благословията си. Рокадата по върховете трябваше да заздрави позициите на треньора в съблекалнята, като в резултат на новото назначение Станислав Ангелов временно бе отстранен от първия отбор, а Кристовао Рамос получи последно предупреждение. Въпреки предприетите мерки, низходящата тенденция в резултатите не се промени и след паузата за националните отбори Левски загуби нови две точки след равенство с Черно море.

Големият печеливш от издънките на грандовете бе воденият от Христо Стоичков тим на Литекс. „Оранжевите“ потеглиха ударно в първенството и записаха 3 победи и 1 равенство. Това не бе по силата дори на шампионите от Лудогорец, чиято увереност все още бе разклатена от слабите резултати в зимната подготовка. Макар и необременени от участие в Купата, разградчани допуснаха изненадващи равенства с Берое и Пирин Гоце Делчев, преди да постигнат трудна победа с 1:0 над играещия с 10 души Локомотив София. Мачът на плачевния терен в Своге – на който според капитана на „железничарите“ Александър Бранеков и кон би могъл да счупи крак – все пак позволи на „орлите“ да се откъснат на 4 точки пред основния си преследвач Левски. Старши треньорът Ивайло Петев пък, без да знае, изрече пророческа фраза към критиците си: „Каквото имам, ще им го кажа на 26 май“.

Светлият лъч в мартенската футболна лудница дойде от националния отбор. „Лъвовете“ на Любо Пенев бяха завоювали 5 точки от първите си три мача в тежката група B на световните квалификации от Зона Европа, а Дания и Малта изглеждаха като подходяща плячка. Срещу островитяните се оказа, че у дома не само стените, но и небето може да помогне – неочакваният сняг започна ден преди двубоя на „Васил Левски“, а гостите нямаха и идея колко стръмна е пързалката на Сашо Тонев и компания. Тогавашният футболист на Лех Познан, по когото Астън Вила и Селтик вече бяха пощурели, зашлеви противника с хеттрик (първи в кариерата му), а крайният вид на победата бе красноречив – 6:0.

източник: Gulliver/Getty Images

Вторият успех на България в групата обаче нямаше да има никакво значение, ако си тръгнехме с негативен резултат от гостуването в Копенхаген 4 дни по-късно. Още повече, че имахме защо да търсим реванш от „датския динамит“, който измъкна 1:1 при визитата си у нас. Първото полувреме не бе от най-запомнящите се за „трикольорите“, но през втората част само в рамките на няколко минути те създадоха няколко сериозни шанса, преди Станислав Манолев да открие след красива контраатака. С огромна доза късмет и груба съдийска грешка на турчина Фират Айдънъш домакините отново се спасиха от поражението. Реферът не забеляза как нападателят на Дания Андреас Корнелиус на два пъти си помогна с ръка в нашето наказателно поле, след което отсъди доста спорно нарушение на Илия Миланов. Даниел Агер изпълни успешно дузпата, а под тежестта на този и други голове коленете ни щяха да се пропукат в заключителния етап на групите 6-7 месеца по-късно.

Навън – Шампионската лига, битката за Мондиала и Ел Класико вдигнаха градусите…

Барселона и Реал Мадрид се погрижиха за взривоопасното начало на месеца, след като на 2 март „белия балет“ удари с 2:1 своя голям съперник. Това бе второ поредно загубено Ел Класико за лутащите се без старши треньор каталунци (по това време Тито Виланова се лекуваше в Ню Йорк) в рамките на 4 дни, а в двубоя на „Бернабеу“ нямаше място за галантност и етикеция. Жозе Моуриньо не се посвени да сподели своето виждане за родословното дърво на Дани Алвеш, след като бразилецът посече Роналдо край тъчлинията, а след последния съдийски сигнал Виктор Валдес едва бе удържан да не сдъвче арбитъра Перес Ласа на терена. „Прецакахте ни, нямате срам“, крещеше вратарят и вероятно би се вписал идеално сред протестиращите у нас.

Март определено бе месецът, в който най-ясно лъснаха пукнатините сред „Камп Ноу“, но стадионът успя да види още една велика вечер в Шампионската лига. Неприятният като мигрена Милан дойде за реванша от 1/8-финалите след победа с 2:0, ала Лео Меси и компания бяха неудържими и в настроение за екзекуции – успех с 4:0 ги прати в следващата фаза на турнира.

Реал Мадрид също намери място там след лек кардиологичен арест на „Олд Трафорд“. „Червените дяволи“ успяха да поведат с 0:1, но още преди мечтите им за класиране да узреят реферът Джунейт Чакър вдигна червен картон на Луиш Нани, който със сигурност навестява сър Алекс в кошмарите дори след пенсионирането. Шотландският колос бе толкова бесен след обрата, дошъл след попадения на Лука Модрич и Кристиано Роналдо, че отказа да говори на пресконференцията след мача. Това си имаше и своите предимства, тъй като никой от журналистите на Албиона не успя да му зададе лице в лице въпроса за оставения на резервната скамейка Уейн Рууни.

източник: Gulliver/Getty Images

В крайна сметка 8 отбори от 5 държави отидоха да премерят сили в 1/4-финалите в турнира, а жребият. Байер Мюнхен-Ювентус определено бе гвоздеят, а Реал-Галатасарай и Барса-ПСЖ другите два завързани сблъсъка. Борусия Дортмунд определено изтегли най-дългата клечка – Малага, но освен от съдбата, германците бяха благословени от наставника на Шахтьор Донецк Мирча Луческу, който им предрече финал още преди да са отстранили тима му.

Квалификациите за Световното първенство също не минаха без емоции, като световният и европейски шампион Испания бе в центъра на вниманието. Тъкачите на Висенте дел Боске се поизложиха на родна земя срещу Финландия, като късен гол на скандинавците в Хихон им стигна за 1:1. Загубата точки позволи на Франция да гледа света от първото място в група I, но удоволствието бе кратко. „Ла фурия“ се завихри четири дни по-късно в Париж и с минимално, но достатъчно 1:0 постигна целта си. Другите иберийци от Португалия пък продължиха да се движат по бръснача след 3:3 срещу Израел, което улесни задачата на Русия. Върхът обаче определено бе мачът между Германия и Швеция, в който Златан Ибрахимович вдъхнови съотборниците за възкресение преди Великден – „трите корони“ успяха да наваксат изоставане от 4 гола за по-малко от половин час и да си тръгнат с 4:4 от Берлин.

За феновете на погромите пък ще споменем само, че Сан Марино изпрати месеца с 13 безответни парчета в торбата – осем с ярък английски акцент и пет на книжовен полски…

Какво друго…

Звездните тенис мачове на Григор Димитров продължиха през март. Поредният скок на българина в ранглистата му позволи да попадне сред поставените на турнира в Индиън Уелс, където още във втория кръг срещна световния номер 1 по онова време на годината Новак Джокович. Мачът определено бе чакан с интерес и дори земетресението с магнитуд 5,1 по Рихтер не успя да прогони феновете от трибуните. Гришо води люта битка за първия сет, но загубеният тайбрек оказа своето влияние и Джокера измъкна успеха със 7:6, 6:1. В Маями хасковлията пък премери сили с Анди Мъри в трети кръг, но мачът се разви по сходен начин – тайбрек за британеца в първата част и значително по-лесен втори сет. Пораженията определено бяха болезнени, но също така поставиха основата за растежа на Димитров през 2013 година.

Третият месец ни донесе и две европейски титли, една от които обаче днес си припомняме по-скоро с тъга. Иво Ангелов стана шампион на Стария континент по борба, класически стил, в категория до 60 кг, а отборът ни зае второто място в крайното подреждане, като към титлата прибави 1 сребърен и 3 бронзови медали. В мача за титлата Ангелов разби на пух и прах италианеца Джентиле с 3:0 и 7:0 във всяка от частите.

източник: Gulliver/Getty Images

Навръх 3 март Тезджан Наимова също се донесе положителни емоции, белязани от числото 60 – в Гьотеборг спринтьорката финала на 60 метра в зала, а Ивет Лалова завърши точно зад топ 3. Тогава обаче все още не знаехме, че след малко повече от половин година Наимова ще се окаже с доживотна забрана да се състезава…

Волейболът у нас навлезе в заключителната си фаза. КВК Габрово се разправи с Левски Волей в полуфиналите на Суперлигата и за първи път в историята си получи шанс да спори за титлата. Марек Юнион-Ивкони и Нефтохимик 2010 стигнаха до трети мач в своята серия, в който дупничани триумфираха с 3:1. По това време шампионите вече си бяха осигурили другия голям трофей – Купата на страната, след като надиграха ЦСКА със същия резултат във финала. Женската формация на „червените“ се представи далеч по-добре, като успя да си осигури титлата със знаменит обрат от 0:2 до 3:2 във финалната серия срещу новаците от Казанлък Волей.

Може би единственият, който скуча в мартенската лудница, бе Кубрат Пулев. Това бе донякъде логично предвид случките с досегашните му съперници. Месецът дори бе постен откъм закани, каквито иначе не липсват въпреки перфектния рекорд на Кобрата в професионалния бокс. Така де, може би никой не чак толкова луд, че да си търси сам боя…

Е, без Тайсън Фюри, но за неговата съдба – друг път. Толкова за март.

П.П. За малко да забравим – изказваме безгранична благодарност към американските ръгбисти, които първи се заеха с ликвидирането на Harlem Shake болестта.