“Най-трудното на Рали Дакар са собствените ти мисли! През цялото време човек е сам и му трябва сила, спокойствие и разум, за да преодолее трудностите. На мен може би инатът ми даваше сили, но семейството най-много! Сега ми трябва малко време за почивка”, с такива мисли кацна в София Петър Ценков - първият българин финиширал на Рали Дакар.

На въпрос на Гонг, как ще опише като емоция своите над 100 състезателни часа, 48-годишният Ценков сподели: “Ще ми трябва време да си ги припомня отново, защото 1 с 1 не си приличат. Във всеки етап имаше някаква огромна уловка и скрита трудност. Всеки етап сам за себе си беше уникален“.

12-ият при АТВ-тата не успя да прикрие и спре емоциите и сълзите си, като през тях каза: „Удовлетворява ме, че съдбата и Господ въпреки трудностите е благосклонен, че ми даде възможност да ги реша“.

ВИДЕО С ИНТЕРВЮТО МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

Ето още какво сподели при завръщането си Петър Ценков:

„Имаше големи съмнения дали ще завърша в ралито заради всички технически проблеми по време на състезанието. Сигурно не знаете, но през четвъртия ден в Чили получих първи проблем с машината - счупване на заден диференциал. Той дори се счупи и трябваше човек да се откаже.

Атакама бе по-страшно от Сахара. Най-безнадеждно бе в предпоследния етап, защото бях на поне 300 км. от най-близката цивилизация и трябваше по някакъв начин да се придвижа, да стигна до хора, които имат електричество, до майстор, който да ми помогне. Хората, с които се срещнах след ходене няколко километра, не поискаха да ми помогнат. Това бяха може би единствените аржентинци, които бяха негативно настроени към ралито.

Нека още малко време да мине, за да ви кажа какво е чувството да си първият българин завършил в Рали Дакар. Наистина е неописуемо. Много хора от френския отбор, с които участвах, след като им показа медала се просълзиха. Наистина е голямо предизвикателство да завършиш, а и огромно изпитание!

Не само безсънието е най-големият проблем. Комбинация. 25 часа в денонощието човек е на педали, без да излиза от релсите на нормалното, трябва нещо непрекъснато да прави. Едно счупване, изгубване те затруднява неимоверно много.

След като финиширах, Морел ме прегърна и ми каза, че е вярвал, че ще постигна това въпреки трудностите, които ни съпътстваха. Като дебютант аз нямах етап с по-предно класиране от 8-9 място, но на подиума всичките конкуренти и колеги ме поздравиха. На последния етап, когато ме видяха на подиума, всички се учудиха, защото не ме видяха на старта! Тогава аз половин час след тях се прибрах и стартирах със закъснение. Тогава всички ми казаха: „Това не е възможно! Защо си тук? Как така си завършил?”.

Разбрах, че да догодина Рали Дакар 2012 вече има български моторист, който се е записал във френски отбор. Но ще се въздържа да обявявам за моята подготовка кога и как ще бъде. Дайте ми поне един ден да се наспя и да си поема въздух.

На синовете ми нося само себе си. Прибрах се, не ми остана време абсолютно нищо да им взема.”