Първите два старта от сезон 2018 във Формула 1 вече са в историята, а Макларън успя и във всеки от тях да вкара и двете си коли в зоната на точките. В сравнение с последните 3 кошмарни години това е чувствителен прогрес, но всъщност има ли елементи на заблуда в него.

В Бахрейн Фернандо Алонсо и Стофел Вандоорн завършиха съответно 7-и и 8-и, а в Австралия двамата заслужиха съответно 5-а и 9-а позиции. Тези резултатите изглеждат като една добра основа за развитие.

Налице обаче и другият момент - във всяко от посочените състезания имаше обективни фактори и случки по трасето, които помогнаха на Макларън да финишира пред отбори, чиито коли изглеждат по-бързи. Като изключваме лидерското трио Мерцедес, Ферари и Ред Бул, в Австралия болидите на британците бяха отчетливо по-бавни от тези на Хаас, а в Бахрейн освен спрямо американците те отстъпваха и спрямо Торо Росо.

Дотук няма отговор и на въпроса при равен двубой с Рено - който от този сезон снабдява Макларън с двигатели - как ще изглеждат събитията. Това поставя под съмнения твърденията от последните години, че шасито и отборът са на супер ниво, а пробойните се крият в задвижващия блок.

Сега реално тимът разполага със същия двигател, който работи и в болидите на Ред Бул, затова в Макларън са наясно, че като чиста скорост не се намират на желаното от тях място. Очевидно отговорите тук не са само в черно и бяло.

Чуйте повече от анализа на "Ф1 токшоу".