Като резултати и каране Хамилтън беше над всички в най-важните моменти от годината и е важно да си обясним защо. Това, че британецът продължава да подобрява стила си на управление е едно от обясненията, а другото го намираме от главния състезателен инженер на Мерцедес Андрю Шовлин. Той обяснява, че Люис работи много по-усърдно със своите механици, за да може да разбира по-добре шасито, гумите и двигателя. По този начин той подобри обратната връзка, която подава на екипа и така получи най-добрите настройки.

Това се прояви най-добре в съботите, когато Мерцедес използваха магическия режим на двигателя си за Q2 и Q3, но колата им далеч не бе най-добрата на повечето писти. Статистиката показва, че Хамилтън е по-бърз от съотборника си Валтери Ботас средно с по три десети и половина, като от началото на годината разликата набъбва с десета и половина. По-добрата работа с механиците и оптимизирането на данните, натрупани в петък му дадоха едни от най-добрите квалификации, които е правил в цялата си кариера.

Отвъд по-добрата концентрация и взаимодействие с останалите в екипа, най-впечатляващата част от годината на Люис идва от техниката му на управление на болида. Неговият най-голям дар е свързан с усещането му за сцепление на трасето. Притежава естествен усет и много обострено чувство за това колко точно притискане има в различните фази от обиколките. При подробно гледане на негови онборд кадри, най-привличащо вниманието е начинът, по-който пренася тежестта в автомобила.

Всеки път, когато спира, завива или ускорява, в окачването не се забелязват прекомерни и резки промени. Колкото по-малко са допълнителните движения, колкото повече колата не подскача от бордюрите, толкова повече сцепление може да се извлече от гумите. Това отключва възможността стилът на управление да бъде много по-плавен и оттам времената по-добри.

Състезателните траектории на Люис са много по-обли от тези на неговите опоненти. Той насочва колата към завоя много по-рано и така самото завиване продължава по-дълго. Оттам идва по-мекия стил на управление и по-малкото пренасяне на тежест. Резултатът от това нещо е, че той може да се движи с много по-висока минимална скорост от останалите. Само си спомнете обиколката му на “Спа”, в която прояви най-доброто от своето каране.

Другият му най-голям актив идва от чувствителността, която демонстрира над техниката. Колкото по-мек е стилът на управление, толкова пилотът може да се движи по ръба на сцеплението, както обясняват състезателните инструктори. Теорията и практиката показват, че по-агресивните или пилотите с по-остър стил на управление, могат да спечелят или да загубят половин секунда в завой, но стилът на Хамилтън му помага при сегашната конфигурация на болидите да поддържа оптимална скорост в кривите.

Още едно голямо умение, което той притежава, се забелязва при захождането към завоите, когато вдига крака от педала на газта. Той показва особено чувство към това как да борави с предната част на автомобила. Ключовият аспект е свързан с това колко натиск да се пренесе върху предните гуми, за да не се стига до свръхзавиване и загуба на средна скорост. Липсата на такива грешки за него през тази година показват израстване и в този аспект.

И не на последно място, и не изчерпателно, едно от нещата, които също привлякоха вниманието, бе при ускорението на автомобила след излизане от завой. Много рядко имаше ситуации, при които Люис да превърти задните гуми. Чувството на краката му за това колко сцепление има и колко остава от ресурса на гумите, му позволи да се справи с убийственото задвижване от близо 1000 к.с.

Няма значение дали лайфстайлът му се харесва или не, както и къде попада сред легендите на спорта, като пилотиране - Хамилтън е на върха на играта си и малките детайли му помогнаха в най-важните стартове. Остава да се проследи дали ще продължи така и на какво ще наблегнат неговите конкуренти. Следващият път ще поговорим и за Макс Верстапен, който има уникален стил на каране.