Много се изказа как Хамилтън ще се разходи до първото място на финала на “Спа” и макар че взе успеха, той не беше никак лесен. Много се изказа и как Ферари винаги губят битката за развитие през втората половина от сезона, и че Люис е безспорен фаворит за титлата. До крайния резултат все още има много време и за да се стигне до положителен такъв, отново най-важни са “дребните” детайли, които предопределиха успеха. Надпреварата в Белгия беше много интересна и има няколко любопитни неща, които да бъдат откроени в спора.

Да започнем с промените по Ферари. Те направиха най-голям скок за Белгия и наваксаха много от изоставането си на високо-скоростните трасета. На “Силвърстоун” разликата беше в полза на Мерцедес и това не бе изненада. На “Спа” обаче очакваната доминация не се състоя. Ферари щадяха най-добре гумите и реално поддържаха добро постоянство и с трите комплекта. Мерцедес пък изпитваха известни затруднения с двете най-меки гуми, но с най-твърдата от трите, които Пирели подготвиха за този уикенд, се чувстваха най-комфортно.

Оттам дойде и изборът на стратегия за заключителната фаза от надпреварата. Мерцедес знаеха това добре още в събота и затова имаха подготвен един комплект от най-твърдите. Ферари пък заложиха на противоположната стратегия и затова Фетел беше опасност до последно. Неслучайно Люис призна, че Ферари може би имат най-добрата кола в момента, имайки предвид цялостното представяне на всички писти. Предстои “Монца”, но след това са “Марина Бей” и “Сепанг”, където Скудерията би трябвало да имат предимство. В Япония с повече шансове са Мерцедес, както и в Мексико, но силите трябва да се обърнат в Щатите и Бразилия, а на “Яс Марина” да е тайбрейк. Всичко това показва, че реално като разпределение на трасетата, съотношението на силите, чисто теоритично, трябва да е напълно изравнено. Затова сега поглеждаме и директно към “Спа” и какво реши успеха в полза на Люис:

Първо, след рестарта Себ не предприе идеалната стратегия. Германецът беше много близо до своя опонент след излизането от “Ла Сурс” и на влизането в “Червената вода”. Така той твърде рано се залепи за Хамилтън на правата “Кемъл”. Себ трябваше да излезе от въздушната струя на опонента си и когато се срещна с чистото въздушно съпротивление, Фетел загуби. Хамилтън имаше по-високата скорост и успя да защити своята лидерска позиция на спирането за “Ле Комб”, тъй като имаше още немалко дистанция до зоната за спиране. Ако Себ се беше опитал да отвори повече разлика преди “Червената вода”, рискуваше да бъде притиснат от тези зад него, така че германецът реално нямаше друг избор освен направения. Изключително фин момент.

Второ, топ-скоростта на Хамилтън на правата “Кемъл” дойде от по-добри настройки и явлението de-rate. То се проявява, когато задвижващата система достигне пиковото си представяне. То остава такова в определено време, след което се забелязват леки спайкове в мощността. Мерцедесът на Люис бе така настроен, че да даде допълнителни 10% пиково представяне на правата, което му позволи в този труден момент да има допълнителни 3-5 км/ч, които му дадоха успеха. Ферари бяха направили настройките си в това отношение да дават по-добър резултат на “Пуон”, но там шансовете за маневра бяха много по-ниски. Дребни детайли, но реално най-важните, заради които Люис стигна до триумфа. Британецът можеше да се защитава отлично в моментите, в които атаките към него бяха най-много.

Нищо не е решено, нищо не е кристално ясно и заради това сезонът е толкова интересен. Последната седмица се изговори много дали няма да е добре да видим Себ и Люис в един отбор? Ако можем да избираме между този сценарий и актуалния в момента, в който имаме двама топ-пилоти в двата топ-отбора, чийто коли се представят различно според характеристиките на трасетата, вторият вариант като че ли изглежда по-привлекателен. Предстои “Монца” - друга класика. Сезонът е чудесен.