Първа няма. Всичко започва (и свършва) с Б (или може би Е). Идва от Бърни. Бърнард Екълстоун. Най-успешният бизнесмен на нашето време, който превърна Формула 1 от надпревара в най-богатата спортна продукция сега. (Или завинаги.) Темата не цели възхвала на шефа на спорта, а прави оценка на 76-годишна империя за над 1 милиард паунда.

Повод за коментар ми е, че Формула 1 е на прага на разцеплението и предстоят смутни времена - топ-заглавие от поне 25 год. насам, което слушаме и днес. Причините ще ги видите изтъкнати и щателно анализирани навсякъде - фиаското с квалификацията, разпределението на приходите, поредната доза екзотични домакини на Гран при като Азербайджан, Русия, липса на отвореност към публиката, смазващи обвързаности за организаторите и т.н., и т.н.

Но - както повечето значими неща в живота, така и във Формула 1, големите личности не могат (и не биват) да бъдат затваряни в рамките на общи постулати, изказани в няколко изрeчения. Бърнард e роден на 28 октомври 1930 и има хиляди причини, поради които да бъде критикуван, но в голямата дискусия за спорта, често се пропуска оценката на основите, върху които лежи империята.

Най-важното, което има смисъл и отличава Формула 1 от романтиката на многобройните други шампионати, са парите. Ф1 се захранва от такси за организиране на Гран при, телевизионни права, както и други пера като спонсорства по пистите и т.н. Благодарение на десетилетия неспирна работа, формулата е в пъстро и мечтано от всички, включително и футболът, финансово здраве.

През 2015 г. общите приходи в спорта наброяват 965 милиона долара и те се разпределят измежду 10-те отбора на вноски в продължение на 9 месеца, започвайки от април. Увеличението, което се отбелязва в сравнение с по-миналата година, е в рамките на почти 10%. Това не е всичко, тъй като Formula One Management (FOM) има чиста печалба от около 1,4 милиарда. Съотношението е: 35% от приходите са за отборите и 65% за FOM.

Ферари усвояват 192 милиона (увеличение от 17%), Мерцедес са втори със 171 (+36%), Ред Бул следват със 144 (-7), Уилямс с 87, а последният Мейнър събира 47 милиона и е единственият отбор под 50м (Заубер са предпоследни с 54м и увеличение от 23%). Редно е да се направи сравнение с общия бюджет на отборите: Ферари, Мерцедес, Ред Бул и Макларън отбелязват около 450м за 2015 г., като вече е ясно колко голяма част от тях идват само от участието им в надпреварата. Сметката и изводите са очевидни.

В основата на това стои на моменти “деспотичния” (любим термин на британските колеги) подход на Бърни, който винаги е бил отдушник за много хора. Лесно е да се критикува стареца и всички проблеми да бъдат преписвани на негова сметка. Колко обаче бяха хората, които показаха визия, пък дори и мътна? За над 30 години такива не се намериха. Формула 1 все е на ръба и през годините се наслушахме на всякакви абсурди като “алтернативна Ф1” на кръга Флавио Бриаторе (бившият шеф на Бенетон и Рено), д-р Марио Тайсен (шеф на моторспорт дивизията на БМВ) и др., и нито един от тях не е част от спорта няма и 10 г. по-късно.

Всякакви опити за обособяване на работни групи, спортни комисии и т.н. също не съумяват да продуцират решения. Много от замесените нямат дългосрочна визия как да се случват нещата и в повечето случаи насочват вниманието си към по-бързи резултати. Остро се защитава строго личния интерес, а не този на т.нар. “общо благо”. Екълстоун отбиваше подобни удари с изтънчена британска арогантност и най-важното - запази спорта и не прекъсна почти вековна традиция.

В голямото дърдорене за поредния бум/революция/подмяна прозира още нещо, на което трябва да се обърне внимание - смяната на поколенията, която се извършва на почти всяко едно равнище, вкл. и на журналистическо ниво. Почти не минава ден, в който по-възрастните колеги от авторитетни британски издания (шапки долу) да не подхващат масови теми за пореден път насочени срещу Екълстоун.

Да добавя една интересна тема, която не е пряко свързана с България, но със сигурност вълнува всички, тъй като задава ритъма на основните процеси в спорта и отразяването му - ексклузивната 5-годишна сделка на Скай Спортс във Великобритания за почти 1 милиард паунда. Много скочиха срещу това, че Скай е платен канал и че ще се ограничат обикновените зрители, които ще се лишат от безплатен достъп до спорта. Това щяло да стесни гледаемостта и да орони имиджа на надпреварата.

Но - работил съм за Скай и мога да уверя, че професионализмът на компанията е от друга галактика. Това може да резултира само по един начин - ще направи достъпа до състезанията много по-обстоен, а не обратното. Очакванията са спортът да бъде достъпен за около 25 милиона зрители и мога спокойно да потвърдя, че това е напълно реалистично очакване за аудитория. А и нали всички знаем какво е отразяването на Скай и какво е това на всички останали телевизии из целия свят...

Бърни каза, че хората изразяват мнение, когато са на седянка, на маса. От това обаче не произлизат решения, защото всеки се притеснява от поемането на отговорността. Не всичко е чудесно и почти всичко се нуждае от промени, но Бърни отговаря за действията си вече над 35 г. и показва, че не се интересува по никакъв начин от мнението на света за него. И такъв като него няма. Дано се намери и все пак има някой, който да е по-добър и по-харесван. Може, - но трудно.

Малко са представителите на човешкия род, които умеят тези неща, а богатата, скъпа и бляскава надпревара, която наблюдаваме в нашия ефир, е благодарение на Б.Е. и това не трябва да се пропуска. Все пак хората, които владеят света, са онези, които гледат само напред и нагоре, търсят обстоятелствата, които са им изгодни и ако не ги намерят - ги създават. И Бърнард Екълстоун безспорно е един от тях.