Бързина.

Точност.

Изтощение.

Зрелище.

Все оръжия от арсенала на един истински тореадор. Те го отличават от всеки друг безумец, дръзнал да събуди 300-килограмова неподправена животинска ярост. Ел Тореро знае, че смисълът на занаята му не е самото убийство на заредения с тестостерон демон. Всичко опира до стила, до изяществото,  с което постигаш надмощие над необузданата сила. Но първо трябва да предизвикаш преклонението на зрителя пред нея.

Тази увертюра във Формула 1 трае вече три години. Три сезона, в които и най-големите песимисти по отношение екипа на Ред Бул, трескаво обръщат джобове в търсене на аргументи. В последния ден на януари шефът на тима Кристиан Хорнер буквално бе награден с нов дългосрочен договор и едва ли ще се намери някой, който да оспори работата му от 2009 година насам. Тогава британецът със серия от брилянтни ходове сглоби трите най-важни  компонента на бъдещата доминация: привлече най-големия факир сред инженерите Ейдриън Нюи, който чете правилниците, както дяволът – евангелието, после взе брилянтен талант, търсещ първия си истински бърз болид, като Себастиан Фетел , а за капак запази мястото на работягата Марк Уебър, чиято стабилност носи нужното предизвикателство към германеца в моментите на отпускане (защото и гениите се отегчават от своята уникалност).

Естествено, нещата трудно се получават от раз – Бътън взе титлата преди 4 години с 11 точки преднина пред Фетел, но Ред Бул знаеха, че са на прав път. 12 месеца по-късно приказката започна със знаменита победа в Абу Даби, след която Себ се превърна в страшилището, което е и днес. „Те могат да спечелят, дори да излязат с болида си от миналата година“ – репликата на Фернандо Алонсо, пилотът с най-много световни титли след Фетел на решетката в момента, не се нуждае от тълкуване. През миналия сезон испанецът нанесе най-много удари по Ред Бул, при това с болид, който видимо отстъпваше с много. И може би е по-добре, че накрая фаворитът триумфира. Да, Алонсо щеше да получи признание от всички за геройството си (защото световната титла щеше да бъде тъкмо това и нито капчица по-малко), ала съмнението щеше да остане. Съмнението, че подвигът  е резултат от грешките на силния. Какво красиво има в това да пронижеш куц бик с ръждива сабя?

Надеждата за останалите отбори преди старта на сезона се крие в правилника и по-точно – в липсата на значими промени в него. Тя им дава шанс да наваксат изоставането си, ако се приеме, че Ред Бул се възползвал максимално от миналогодишните пробойни в регулациите. Със своята DRS система Мерцедес има всички шансове да се бори за местата в челото, стига да подобри надеждността на колата си, която струва доста точки през 2012-а (и понакриви ореола на легендарния Михаел Шумахер). С Люис Хамилтън на борда новият шампионат изглежда повече от обещаващо и това бе загатнато на част от предсезонните тестове. Резултатите от тях обаче трудно могат да служат за отправна точка, тъй като скриват много повече, отколкото показват.

Ферари също свърши доста работа през зимната пауза, главно върху усъвършенстването на външния дизайн, като заложи и на ново шаси, което би трябвало да подобри аеродинамиката. Целта е ясна – да се избегне нестабилността в управлението и да се подобри представянето, когато трасето е сухо. Дъждовните условия често пъти караха Ферарито да изглежда по-добро, отколкото бе всъщност, по простата причина, че другите тимове изпитваха още по-сериозни затруднения. Другата надежда за „скудерията“ се крие във възходящата форма на Фелипе Маса. Прехвърлилият 30-те бразилец се люшкаше по ръба на уволнението, но ще се опита да си спечели място в тима и през 2014 година.

Не без основание и Лотус се готви за още по-успешен сезон след ланшното 4-о място при конструкторите. Най-големият плюс за бившия отбор на Рено си остава присъствието на Кими Райконен. Финландецът е чиста класа и бе може би най-постоянният пилот през 2012 година. А след промяната в системата на точкуване преди 3 сезона  доста шефове биха убили за такъв състезател. Прогресът обаче до голяма степен ще зависи и от рисковия фактор в лицето на Ромен Грожан. Французинът разполага със скорост и качества, но адреналинът нерядко влияе на преценката му. Той бе много близо да обезглави Алонсо при верижната катастрофа на „Спа“, която тръгна от безмерното му желание да изпревари Хамилтън в първите метри след старта. Стигна се дотам, че Грожан бе наказан да пропусне Гран При на Италия, а при очакваните близки разлики това може да се окаже решаващо.

Странно, но отборът, който бе най-близо до Ред Бул през 2012-а – Макларън като че ли изтегли всички къси клечки. „Сребърните стрели“ загубиха своя лидер и последен световен шампион Хамилтън, а само преди дни стана ясно, че основният спонсор на тима също се оттегля след 6 годишно партньорство. Серхио Перес трудно ще запълни дупката както откъм постижения, така и от финансово естество. Дженсън Бътън обаче ще се опита да извлече максимума от ситуацията, след като до този момент непрекъснато се оплакваше, че болидите се правят под диктовката на Хамилтън. Месец преди старта обаче тимът бе напуснат от техническия директор Пади Лоу, който отиде да работи при… Мерцедес и Люис. Деликатната ситуация на Перес и Бътън значи, че само две-три слаби състезания ще са достатъчни, за да отключат потока от критики.

Във втората половина на таблицата тенденцията също е ясна – разликата между Заубер, Форс Индия, Уилямс и останалите ще расте. Заубер наглед предприеха доста смел ход, като смениха двамата си пилоти – Серхио Перес и Камуи Кобаяши - с Нико Хюлкенберг и дебютанта Естебан Гутиерес. Докато германецът е считан за един от най-големите таланти (и всяка седмица поне по веднъж е пращан във Ферари), то изборът на мексиканеца може да се обясни единствено със сериозните спонсори, които осигури на отбора. Уилямс от своя страна ще се радва на още един сезон с Пастор Малдонадо, който в Испания донесе първа победа от доста време. Колумбиецът не е от най-кротките зад волана, но и Шумахер не беше известен с това, че се примирява с образа си в чуждото странично огледало. Финасновите инжекции във Форс Индия пък ще продължат да тласкат отбора напред, но все още не е ясно как ще отрази раздялата с Хюлкенберг. Последните три тима – Торо Росо, Катерам и Маруся, отново ще влязат в ролята на туристи, макар и болидът на руския тим изненадващо да се оказа най-бърз на правите.

Едно е сигурно – трудно ще се намери някой, който да надвие Ред Бул в собствената им игра, по техните правила. Изминалият шампионат показа, че възможностите постепенно се изравняват, арената се стеснява, но завършващият удар все се изплъзва.

Дали заради бързина.

Дали заради точност.

Или изтощение.

Така става понякога – бикът обръща играта срещу теб. А публиката винаги получава своето зрелище.