Една от любимите ми теми е за “Края на света, какъвто го познаваме в момента”. Темата циркулира в спорта непрекъснато, а той от своя страна не просто съществува от 67 г., но и изживява сериозен ренесанс. Темата за halo-то превзема “скучните” седмици през лятото, когато няма състезания, както и новината, че Великобритания и Франция ще наложат пълна забрана на бензиновите и дизеловите двигатели от 2040 г.

По двете теми се изговори толкова много и толкова разнопосочно, че няма как в съзнанието на човек да не излезе поредния въпрос - защо винаги с такава крайност, когато фактите говорят за друго? Halo-то няма да промени Формула 1, а просто ще я трансформира/преконфигурира/еволюира, но няма да я съсипе. Исторически погледнато спортът преминава през толкова много, за да достигне до модерния си облик.

Ники Лауда окачествява Нюрбургринг-Нордшлайфе като “варварски опасно трасе, което отдавна е остаряло”. Заради инцидента на австриеца и други съборажения “Зеления ад” най-вероятно никога повече няма да бъде в календара. Защо? - Заради свръхогромната опасност. Само през 70-те и 80-те се въвеждат промени като: a) поне три метра разстояние между трибуните и оградите / б) кокпитът да бъде изграден така, че пилотът да може да излезе от него за 5 сек. / в) предпазните стени по трасетата стават задължителни / г) резервоарите да са между пилота и двигателя и т.н.

През 90-те навлизат още промени, които сега изглеждат като абсолютна необходимост: a) гумени уплътнения по трасето / б) по-голяма площ около главата на пилота, която да пази от странични удари / в) краш-тестове и кола за сигурност. През новия век навлизат промени по каската, монокока и т.н. Идеята е, че по-голямата част от тези промени са приемани със същото, та и по-голямо настръвление, както е сега с новия компонент halo. Заради инцидентите на Раценбергер и Сена, се променя цялата структура на кокпита, която спаси Алонсо през ‘03 и Кубица през ‘07 (9 и 13 г. по-късно, и това са само част от примерите). Не винаги положителния резултат от промените се забелязва веднага.

Каква е естетическата стойност на halo-то не е много сигурно, но не е и важно. Това е част от поредната нова стъпка на спорта. Ако Вилньов и Зонта бяха загинали през ‘98 и ‘99, щеше ли спортът да е по-привлекателен? Не. Част от по-възрастните ни колеги са бесни от повечето решения в момента и отпращат към отминали епохи, в които самите състезатели, които и до днес изразяват същите тези, като Ники Лауда и Джеки Стюарт, казват, че ако може да се подобри безопасността - то това трябва да се случи.

Повече мерки не означава непременно повече ограничения. Формула 1 е върхът на всичко и се развива по-бързо от всичко останало. Така е и с ходовете, които се предприемат. Реалистично и хладнокръвно погледнато, спортът се намира в най-добрата си форма от няколко години насам. Имаме развитие на всички фронтове, Ферари и Мерцедес са на много малка разлика откъм точки в момента и трибуните на трасетата са изпродадени месеци преди самите събития.

Най-хубавите събития винаги се случват, когато панел от големи и важни специалисти взимат най-добрите за времето си решения. Нищо по-различно не се случва в момента. Безспорно темата е интересна, защото поражда много реакции от чисто емоционално естество. Най-важното в спорта обаче, независимо от всички промени и мнения, остава човешкият фактор и връзката му с техниката. “Краят на света” не е настъпил.