В момента да се класираш на Световно първенство е национален празник за цяла държава. Независимо дали се касае за някоя от футболните сили, или за някое "джудже" в спортен план, но участието на шампионат на планетата е сред най-великите постижения. 

А е имало времена, когато отборите са били молени да участват, а голяма част дори са се дърпали. Тези времена се ограничават само до първия Мондиал през 1930 г., когато няма квалификации, а всички членки на ФИФА получават покани от организацията да се включат. 

Първоначалният интерес е огромен, но след като за домакин е избран Уругвай, всички европейски отбори се отказват. Причината е, че трябва да пътуват до другия край на света с кораби, а това е прекалено скъпо за бедните тогава европейски футболни федерации. 

Стига се дотам, че ФИФА моли европейците поне да отидат до там, за да не стане Световно първенство с представители само от един континент. В крайна сметка три тима се навиват с неохота - Югославия, Белгия и Франция. Но четвъртият участник от Стария континент кипи от желание да отиде там. Става въпрос за Румъния. 

Северните ни съседи са единствените в Европа, завладени от треската на Мондиала. По-точно тя тресе един-единствен човек, който обаче е достатъчно важен, за да се нагърби лично с участието на страната в далечен Уругвай. Това е кралят на Румъния Карол Втори. 

Известен като Принцът-Плейбой, той е коронован на 8 юни 1930 г. и става вече Кралят-Плейбой. Първият му държавнически акт е да осигури участието на страната на световните финали, които са само месец по-късно. 

Това не изглежда толкова странно като решение от страна на монарха, като се има предвид, че той е по "леката част" на живота и обича забавленията. Той е отгледан от чичо си, защото родителите му Мария и Фердинанд са в тежка вражда. Причината е, че кралицата обича да изневерява многократно на краля, при това в негово присъствие в покоите. 

Именно по пример от майка си той наследява фриволното поведение и още 19-годишен вече е баща на две извънбрачни деца от ученичка. За него казват, че е любител на женските ласки и футбола. Като е спорно по кое си пада повече. 

Но след този държавнически акт и последвалите негови действия, става ясно кое му е повече на сърце. Освен, че осигурява средствата националният отбор да пътува до Уругвай в луксозен лайнер, а от неговата щедрост се възползват още националите на Белгия и Франция от европейските участници. 

Крал Карол Втори обаче не спира дотук. Големият проблем е, че звездите на румънците работят в частна английска платформа за помпане на нефт, а ръководителите ѝ са категорични, че ако тръгнат за Уругвай, ще бъдат уволнени. 

Тогава се намесва лично кралят и дори осигурява на футболистите платен отпуск от нефтената компания. Англичаните не са много щастливи от това, но няма как да се опълчат на монарха, който гарантира да им покрие евентуалните загуби. 

Румънският владетел продължава с намесите си. Той лично избира участниците в националния отбор, като интересното е, че само трима от тях имат повече от 5 мача за състава преди това. Той формално назначава Константин Радулеску за селекционер, но решенията ги взима сам. 

По време на пътуването към Уругвай, което е цели 16 дни, Карол Втори се включва във всички тренировки, тича наравно с всички на кораба в упражненията за издръжливост, като дори е играл в няколко мача с останалите европейци на кораба. Монархът е смятан за неофициалния член на състава на Румъния на Световното. 

Благодарение на намесата на владетеля, румънците стигат благополучно до Уругвай и макар с натежали крака, започват участието си на форума. Те се падат в група с Уругвай и Перу, като само победителят в групата продължава на 1/2-фиалите. 

Първият мач на северните ни съседи е с перуанците и макар пътуването им да е приключило съвсем скоро, те повеждат след само 50 секунди игра. Това все още си остава един от най-бързите голове на Мондиал. 

На южноамериканците е изгонен играч в 70-та минута, но пет по-късно те изравняват. Очакванията са румънците да се огънат заради умората, но вместо това нанизват два късни гола и побеждават с 3:1, за да стигнат до първия си успех на Световно първенство в първия си мач на такъв шампионат. 

Във втория мач срещу Уругвай обаче следва тежък погром с 0:4 и европейците отпадат в групите. Но важното е, че участват на този шампионат и отсрамват Европа, защото го правят с ентусиазъм. А впоследствие Румъния се запалва по футбола и това е може би най-голямата заслуга за Карол Втори за страната му, защото царуването му не е особено дълго. 

Той е свален от фашистите през 1940 г. и пратен в изгнание, като умира прз 1953 г. във вилата си в Ещорил, Португалия. Тогава е на 59-годишна възраст, но вече е оставил зад себе си страст, с която е заразил целия си народ.