Така се случи! Точно поръчано като за 21-и век. Напук за някои недоволни, но добре за всички, които мислят глобално. Купата на УЕФА отиде завинаги в Украйна. Къде, къде? Ами да, в Украйна.

Не в родината на футбола, където отиде за първи път след чисто английския финал през 1971 година между Тотнъм и Уулвърхемптън. Година по-късно трофея взе не кой да е, а Ливърпул. После купата е била притежание цели три пъти на Ювентус и на Интер, по два пъти на Реал Мадрид, Фейенорд, Севиля, на онзи големия тим на Борусия Мьонхенгладбах. Притежавали са трофея също така отбори като ПСВ, Наполи, Аякс, Байерн Мюнхен /с гол на Костадинов на финала/. И още – Шалке, ЦСКА Москва, Валенсия, Порто, Галатасарай...Трудно ще бъдат изброени всички. Но тя остана завинаги в Украйна. Съдба...

А още по-интересно е кой освен „Донецкий Шахтер” като цяло имаше своята частична заслуга за това. Бразилия разбира се – в лицето на половината отбор на победителите и най-вече голмайсторите Луис Адриано и Жадсон. Добре, нека отдадем заслуженото и на почетното попадение, също дело на бразилец – Налдо.

Но да не забравяме и приноса на Балканите. Мирча Луческу отново бе герой в Турция. При това на стадиона на врага – след като бе носил радост тук на другите грандове Галатасарай и Бешикташ. Неговият сънародник Рат пък бе сред най-стабилните в отбраната на оранжевите. Балканите? Няма как да пропуснем най-опитния на терена. Капитанът и душа на Шахтьор – Дарио Сърна.

И всичката тази амалгама на първия в историята на европейските клубни турнири финал, който реално и географски се състоя на територията на Азия. Чудесен начин да кажем едно голямо: „Чао!” и „Благодарим!” на един добър турнир! Ще го запомним с добро!