Пътят към върха е различен за всеки. Понякога труден и изпълнен с препятствия, но винаги специален. Така е и за френската легенда Зинедин Зидан.

Новата биографична книга „Зидан” проследява в детайли живота на французина от детските му години до края на сезон 2017/2018. Автори са френските журналисти Патрик Фор и Жан Филип. Издава се от Hybrid Books.

Младежките години на Зидан и достатъчен ли е само талант?

Любопитната история за откриването на Зидан за футбола

Продължаваме да ви представяме откъси от книгата, предоставени специално за GONG.BG:

Един инцидент без малко да остави Зинедин Зидан извън Евро 96. Заради повреда в скоростната кутия той претърпява катастрофа, от която излиза с контузии по черепа и тялото. Успява да се възстанови, но всичко това оказва влияние върху подготовката му за европейското първенство.

Френският отбор заминава за финалите в Англия с мечтата да спечели купата. Но във фазата на елиминациите дори един-единствен удар може да се окаже съдбоносен. Така се случва в полуфинала срещу Чехия, който завършва 0:0 и трябва да се изпълняват дузпи. Зидан реализира своята, но едно неточно изпълнение води до отпадането на Франция.

На този шампионат Зинедин Зидан не вкарва друг гол, но и селекционерът Еме Жаке не съжалява, че го е включил в състава. Той е наясно, че в Зизу се корени бъдещето на френския отбор. Но самият футболист не е доволен от представянето си, въпреки че показва силна игра в мача срещу България, спечелен с 3:1.

източник: Hybrid Books

Стадион „Велодром” вече е реконструиран, а още през февруари Зидан е вкарал там много красив гол във вратата на Норвегия. А само месец по-късно срещу Испания именно Зидан става първия френски голмайстор на новия стадион „Сен Дени” в Париж – там, където ще се играе и финалът на световното първенство. В града, където баща му, току-що пристигнал от Кабилия, е работил в онзи студ по строежите преди цели 45 години.

Действително, Зизу не вкарва често, но головете му идват в точния момент. Дори и контузията, получена през март, не му попречва да води играта на Ювентус и националния отбор на Франция. При това и на двете места има конкуренция в лицето на Дел Пиеро и Юри Джоркаеф. Но Зидан изглежда така добре подготвен, както никога преди това.

На 13 май семейството му се увеличава, след като се ражда вторият му син Лука. Това събитие допълнително мотивира Зизу в навечерието на световното първенство. Знае добре, че очакванията към него са високи и няма да има прошка за нищо.

В интерес на истината Франция, макар и домакин, не влиза след фаворитите на турнира. И то при положение, че отборът е направил една внушителна поредица от мачове без загуба. Но в турнири като този и най-добрите могат да се окажат елиминирани, така става например с Унгария през 1954 г., Холандия през 1974 г. и Бразилия през 1982 г. Винаги се получават изненади. Затова трябва да дадеш най-доброто от себе си. По улиците на Марсилия хората срещат суровия поглед на Зидан по билбордовете, издаващ решителност и характер на победител.

източник: Hybrid Books

Но в този 12 юли 1998 г. бразилците въобще не са толкова весели и щастливи, колкото пред камерата. Докато при французите цари пълна солидарност.
Бразилия вероятно вече е загубила, но Франция все още не е спечелила. Макар че това е само въпрос на време. В началото Зидан получава отличен пас от Джоркаеф и извежда Гиварш в отлична позиция. Нападателят с номер 9 обаче пропуска. Първа чудесна възможност за гол.
Отбраната на Бразилия изглежда доста по-нестабилна от обичайното, а атаката е направо безпомощна. Самите им футболисти не изглеждат подредени по най-добрия начин.
27 минута: Роберто Карлош опитва да избие топката със същата злополучна акробатика, довела до втория гол за Дания в четвъртфинала. Бразилецът сега претендира, че срещу него е било извършено нарушение. Реферът обаче отсъжда корнер.
Зизу вижда как топката се издига във въздуха от десния ъгъл на игрището. Сега е моментът! Минава елегантно зад Роналдо, надскача и  Леонардо. Удар с глава… и топката полита към мрежата. Всичко става за секунда. Една секунда, която променя цяла една кариера. Гол!
Г-о-о-о-о-о-л! Това се разнася над стадиона, над Париж, над цяла Франция.
С почти безизразно лице Зизу прескача рекламното пано. Щастието е някъде вътре в него. Трябва да го запази, да се опита да вкара още един гол. Този отличен сценарий се налага да бъде реализиран до края на полувремето.
Часовникът вече показва, че са изминали 45 минути и още 45 секунди. Отново има корнер, само че този път отляво на бразилската врата. Първоначално Зидан иска да го изпълни, но Джоркаеф му казва да остави това за него. После събитията се развиват като на кинолента: центриране, Зидан минава зад Леонардо, изпреварва Дунга и засича топката с глава. Гол!
Отново всичко става за секунда. Една секунда, която променя цял един живот.
Два на нула за Франция на почивката. Два гола на Зидан, два гола на финал. Само седем други футболиста са постигали това от създаването на световните първенства досега… Зизу тича към публиката, после целува фанелката си. Този път вече е усмихнат. Двамата с Джоркаеф вече са на колене, върху тях се изсипват останалите от националния отбор. Те са убедени, че Франция за пръв път ще стане световен шампион.
През втората част Зизу показва на публиката дрибъла си, който във футбола се нарича „бразилски”. В тази фантастична вечер той е като дух, изпуснат от бутилката. Всичките му отигравания са великолепни, всичките му пасове – точни до сантиметър.