Десетина дни след края на Европейското първенство, съпътстващата го еуфория отшумя, а вдигането на мъглата от емоции позволи на впечатленията от турнира във Франция да се очертаят в по-ясни контури. Кулминацията на шампионата бе белязана, както от почти сензационния триумф на Португалия, така и от личния такъв на капитана на мореплавателите - Кристиано Роналдо.

Милионите феновете на звездата на Реал Мадрид по света поведоха, по-задружни отвсякога, поредната битка от войната за величие с почитателите на големия „враг” Лионел Меси. Споровете за това кой от двамата е „по – по – най” почти заглушиха отзвука от неочакваната титла на Португалия – първа в историята на иберийската република. Колкото и магия обаче да притежават знаменосците на футбола в наши дни, тя не може да хвърли дебела и трайна сянка върху толкова значимо събитие, каквото е Европейското първенство.

И така от кратката, но съвсем достатъчна дистанция на времето от последния съдийски сигнал на „Стад дьо Франс” можем спокойно да затвърдим няколко оформили се в последните години тенденции. И е редно да започнем от тази, в която е замесен изненадващият шампион. А именно, че във футбола всичко е възможно.

Дали въобще има почитател на играта в Бългрия, в чиято глава дори само да е прехвръкнала, без да се установява трайно, мисълта, че Кристиано и компания ще стъпят на европейския връх, когато само 100-ина дни по-рано скромният ни национален тим успя да нанесе поражение на бъдещия шампион и то на негова територия – в Лисабон?! Вече се досещате, че в лицензираният наскоро букмейкър Bet365 (ревю за тях от Betenemy.com) бяха дали невероятно високи коефициенти. Ако има някой, който е заложил смело на това, то би трябвало сега той да се е отдал на своята заслужена ваканция някъде…

Представянето на португалците в първите мачове във Франция потвърди мнението на критиците им, че класата, която притежава селекцията на Фернандо Сантош й отрежда място в графата на средняците на Стария континент. Един Роналдо не може да бъде сам заплаха за „сигурността” на трофея, също както и един Златан Ибрахимович например не би могъл да замъкне сам на гръб своята Швеция до крайния успех, нали така? Някъде в тази посока течаха разсъжденията и прогнозите в удобното корито на логиката, което обаче във футбола понякога предлага неочаквани и много резки завои.

Един от тях бе осминафиналът на Португалия срещу традиционно минаващия за скрит фаворит състав на Хърватия. „Шахматистите” току що бяха изпратили действащия двукратен първенец на Европа Испания в тежкия поток към финала, за да осигурят уж по-лесния път за себе си. Невзрачната и лишена от идеи Португалия се изправи на пътя на разполагащата с двама изкусни плеймейкъри и взираща се в хоризонта Хърватия. Очакванията бяха за лесен успех на Ракитич, Модрич, Перишич и останалите „ич”, но както често се случва, реалността се оказа съвсем различна. Португалия не допусна гол и успя да вкара един малко преди да се стигне до дузпите. Така в рамките на по-малко от 180 минути иберийците изтриха епитета „невзрачен” от етикета си и на негово място залепиха далеч по-имиджовото „костелив”. Именно това костеливо представяне на Португалия до онзи момент, придружено от лесния поток до финала и присъствието на фигура като Кристиано Роналдо в състава, позволиха на Португалия заедно със скалпа на Хърватия да изземе от своята жертва и ролята на скрития фаворит в турнира. От този момент нататък „мореплавателите” само затвърдиха както нарастващите очаквания към тях, така и тенденциите в представянето си до момента, което в крайна сметка им донесе голямата радост от спечелването на титлата. С една победа в редовното време от седем мача. Но и без загуба…

По този начин португалците потвърдиха впечатленията, че в съвременния футбол да притежаваш силна защита е по-надеждна предпоставка за успех от това да разполагаш с убийствена атака. Защото да се руши винаги е било по-лесно, отколкото да се гради. Вярата в тази философия позволи и на Исландия да стане една от приятните изненади на турнира, а шестцифреното й население напарво я превърна в пример за развитие не само във футбола. С всеотдайна игра в защита и някоя друга контраатака островитяните взеха скалпа на вечните неудачници от Англия и си спечелиха уважението и трайните симпатии на феновете из цяла Европа.

Стабилната игра в дефанзивен план помогна да стигнат по-далеч от очакваното още на Северна Ирландия, Полша, Уелс и дори Италия, а изповядващите атакуващ футбол и разполагащи с изобилие от качествени офанзивни играчи Испания, Англия и Белгия свиха знамената преждевременно.

Много от любителите на спортни залози се ориентираха добре в обстановката и предпочетоха да заложат на сигурното. Прогнозите за пробив на скучния футбол донесоха добри дивиденти на залагащите. Голяма част от тях избраха най-подходящия за себе си букмейкър от специализирания сайт https://betenemy.com , който предлага богата информация за предимствата на всека една от достъпните в България заложни къщи. В 2 от всеки 3 мача във Франция бяха отбелязани по-малко от 3 попадения, което също се оказа доходоносно перо за обичащите игрите на спортния късмет.

Тенденцията на преобладаващ защитен футбол едва ли радва почитателите на зрелището и многото попадения. Но целта често оправдава средствата и вероятно още дълго време ще гледаме тактически надлъгвания и добре подредени отбрани, особено по големите футболни форуми като европейските и световни първенства.

Типичната за футбола непредвидимост обаче винаги ще бъде налице. Благодарение на нея ще продължават изненадващите събития, като това фаворитът и домакин на едно първенство да загуби на финала от отбор, който паднал от България, малко преди същата тази България да преклони покорно глава пред самурайкия меч на Япония за разгромното 2:7...