Португалия и голямата звезда Кристиано Роналдо започнаха участието си на UEFA EURO 2016. Днес обаче няма обичайните фанфари и хвалебствия по адрес на носителя на „безброй“ Златни топки, най-красивия, най-магнетичния, най-състрадателния и най-богатия футболист на планетата. Защо ли?

Ами.. просто защото Роналдо се провали. Не говоря за провала на Португалия, а този личния, на въпросния господин. Сещате се, нали?

Всеки отбор може да загуби мач или точки. От всеки. Е, случи се и на Португалия, чийто тим преди всяко голямо първенство е смятан за скрития фаворит, ала винаги си тръгва с наведени уши. Но това е друга тема.

Исландия, държава с население от 330 000 жители, играе на финалите, класирайки се в квалификациите пред отбори като Турция и Холандия. „Лалетата“ горките, дори в момента гледат мачовете по телевизията.

След мача Роналдо проплака. Пак! Пак нещо не бе по вкуса му. Разсърди се като ощипана мома и започна да говори глупости. Определи исландците като „футболисти със слаб характер“. Били се радвали, като че ли са спечелили европейската титла...

Е, господин недостижим, радваха се за това, което си постигнаха. Със „слаб характер“, воля и отдаденост. Спечелиха си първата точка на голям форум. Заслужиха си да се радват. Някои обаче очакваха от исландците да полегнат и леко да си отворят краката. Няма как, викингите са горд народ.

Каквото и да се случи в следващите мачове на Исландия, те със „слабия си характер“, спечелиха милиони по света.

За слаб характер говори ехидната усмивка след края на мача. За слаб характер говори отказа на Роналдо да размени фланелката си.

Ненавиждам хора, които не могат да губят и не приемат загубите. За съжаление и те са част от пътя, по който много се самозабравят.

А дали Роналдо нямаше да изреве с типичния си индиански вой, ако бе вкарал на аутсайдер като Исландия? Само за статистиката – от 34 свободни удара, изпълнени на световни и европейски първенства, Роналдо има нула гола.

И преди да започнете да плюете и да питате кой съм аз, че да коментирам Роналдо, нека Ви отговоря в аванс – не съм никой, но си имам мнение.