Цена. Продажба. Печалба. Най-важните понятия във футболен клуб Порто. Португалският Дракон продължава да показва ловкото си майсторство при продажби на трансферния пазар. 

През миналата седмица клубът осъществи рекордна изходяща сделка - на бранителя Едер Милитао в Реал Мадрид, за около 50 млн. евро.

С поредния голям трансфер на южноамериканец, преминал през "футболната митница на Европа", клубът от Северна Португалия вече може да се похвали с приходи от почти 1 милиард евро в последните 17 години (само германският Борусия Дортмунд има горе-долу идентична печалба - 950  млн. евро).

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

В ерата на големите пари във футбола Порто намира свой начин да оцелява. И не само. Клубът продължава да е един от много успешните на европейската сцена с редовно участие в Шампионската лига, както и да води регулярна битка за местните отличия в своята родина.

През новия век 28-кратният шампион на Португалия (вторият най-успешен клуб в страната след Бенфика - 36 титли) бе напуснат от имена като Рикардо Карвальо, Пепе, Хамес Родригес, Бруно Алвеш, Хълк, Радамел Фалкао, Джаксън Мартинес, Алекс Сандро, Рикардо Куарешма, Данило, Андерсон, Жоао Моутиньо, Тиаго Силва, Лучо Гонзалес и още, и още. Изобилие от талант. Изобилие от печалби.

Какво обаче превръща Порто в един от най-силните продавачи на футболния пазар?

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Успешна история

По своята същност Порто не е най-подкрепяният тим в Португалия. Тимът е създаден преди 126 години (1893 г.), но не е базиран в столицата Лисабон, а във втория по големина град в страната. Порто е смятан за един от отборите от "Голямата тройка" на местния футбол - заедно с Бенфика и Спортинг Лисабон. Клубът е спечелил общо 76 отличия в своята история. 

Порто е носител на два трофея в Шампионската лига (1987, 2004 г.), като в последните години неизменно участва в елиминациите на надпреварата - важно звено за финансовия баланс. През този сезон "драконите" елиминираха италианския Рома на 1/8-финалите в турнира, с което си спечелиха мач с 5-кратния носител на Купата на Европа - Ливърпул, в 1/4-финалите.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Португалия бе много сериозно ударена от световната икономическа криза (след 2008 г.), което влоши ситуацията в почти всеки сектор на икономиката и социалния живот. Футболът не остана по-назад, но Порто успя да издържи на темпото на големите и да се съревновава с тях, въпреки трудностите.

В момента клубът все още има задължения към банки и кредитори, но намира начин, чрез който да се държи на повърхността. 

Трансферна революция

Успешната история на Порто през новия век започва през 2002 г., когато начело застава Жозе Моуриньо - човек, който не е имал силна професионална кариера на футболист, но е работил с величия в треньорската дейност като Боби Робсън и Луис ван Гаал в Барселона.  

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

При Моу Порто печели титлата в Португалия през 2002/2003 г., Купата на страната и Купата на УЕФА - първи в историята на клуба требъл. През следващия сезон идва и триумфът в Шампионската лига. Изненадващите постижения провокират въпроса - как отбор с малък бюджет, за времето си, като Порто успя да покори Европа?

Отговорът се крие в една модерна трансферна стратегия. Преди Моуриньо да пристигне в Порто, президентът Пинто да Коста желае да направи клуба по-богат, купувайки млади играчи на ниски цени, и продавайки ги след години в по-големи клубове за много пари. А всичко това не трябва да влияе на успехите на терена.

В началото на новия век управленският борд на Порто решава, че клубът трябва да стане конкурентоспособен на най-големите. Така Пинто да Коста се спира на бизнес платформата - “Moneyball”. 

Пинто да Коста - Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Според президента "Порто започва да привлича играчи, карайки ги да се чувстват щастливи". "В повечето случаи ние взимаме футболисти, които са млади и неопитни, местят се на друг континент. Тези неща могат да бъдат сериозен проблем, но това не се случва при Порто. Ние правим така, че играчите да се чувстват комфортно, да мислят само за футбол и най-вече да мислят, че са направили най-важната крачка в живота. Така те незабавно осъзнават, че са в дома на велик клуб, в чиято основа е победата".

В момента Порто притежава около 40 играчи, като някои от тях са дадени под наем. При наличието на подобен кадрови потенциал финансите на клуба са обременени.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Моделът "Moneyball"

Порто използва т.нар. метод "Moneyball" (производен на "Modus Operandi" (термин в криминологията) - "начин на действие") - продажби на базата, на които клубът съществува. Но за разлика от Аякс (за който писахме преди седмица), който произвежда и продава, при Порто ситуацията е малко по-различна.

"Moneyball" е метод открит в САЩ от Били Бийн, бивш американски бейзболист. Той променя облика на спорта чрез работата си като изпълнителен директор на тима Оукланд Атлетикс. Бийн започва да използва статистика, чрез която набавя нужната информация за транферните си цели. Всичко се осланя на цифров анализ, който "превръща" играчите в компютърни графики с техните слабости и качества. Това е вписано в обстойни скали с различни категории, които дават ясна информация за нивото на всеки отделен състезател.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Във футбола този модел е използван от тимове като Евертън и Нюкасъл (Уейн Рууни и Анди Керъл са най-ярките примери за това), които съумяват да се справят на добро ниво в английската Висша лига, въпреки своите малки бюджети. Те намират качествени играчи на ниски цени, които след това продават - самите футболисти са допринесли положително за резултатите на отбора, а след това са сериозен фактор и за финансовия баланс.

Италианският Удинезе, германският Борусия Дортмунд, английският Арсенал развиват своята трансферна политика на същата статистическа база - покупки на ниски цени и продажби на високи.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Порто и “Moneyball” 

Идеалният пример за работата на този модел е Порто. Португалците непрекъснато продават своите най-добри играчи, но любопитното е, че незабавно намират техни заместници, с което балансират спортно-техническата ситуация в състава. Така той може да продължи да се бори на най-високо ниво дълги години.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Когато Порто продава Рикардо Карвальо на Челси през 2004 г., мястото му е заето от Пепе, дошъл от Маритимо. Трансферът на Пепе в Реал Мадрид през 2007 г. провокира нова бърза смяна на поста централен защитник - пристигна Бруно Алвеш, който се качва от втория в първия тим. Приемствеността продължава с Николас Отаменди, след като Алвеш напусна в посока Зенит. След продажбата на Отаменди в Манчестър Сити, на негово място идва Еликим Мангала (по-късно също заминава за Англия, Манчестър Сити).

Карвальо и Пепе напуснаха за обща сума от 30 млн. евро, Бруно Алвеш срещу 22 млн. евро, Отаменди срещу 12 млн. евро, Мангала срещу 31 млн. евро.  

За да стигнем и до Едер Милитао, който пристигна през лятото на 2018-а г. от Сао Пауло (срещу 8 млн. евро), но само няколко месеца по-късно вече донесе огромни печалби с трансфера си в Реал Мадрид. Не се съмнявайте - Порто ще намери достоен заместник на бразилеца. Или вече го е намерил.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Топ 12 на най-скъпите продажби в историята на Порто:

Едер Милитао - Реал Мадрид (2019 г.) 50 млн. евро

Хамес Родригес - Монако (2013 г.) 45 млн. евро

Хълк - Зенит (2012 г.) 40 млн. евро

Фалкао - Атлетико Мадрид (2011 г.) 40 млн. евро

Андре Силва - Милан (2017 г.) 38 млн. евро

Джаксън Мартинес - Атлетико Мадрид (2015 г.) 35 млн. евро

Андерсон - Манчестър Юнайтед (2007 г.) 31,5 млн. евро

Данило - Реал Мадрид (2015 г.) 31,5 млн. евро

Еликим Мангала - Манчестър Сити (2014 г.) 30,5 млн. евро

Пепе - Реал Мадрид (2007 г.) 30 млн. евро

Рикардо Карвальо - Челси (2004 г.) 30 млн. евро 

Алекс Сандро - Ювентус (2015 г.) 26 млн. евро

Хамес държа рекорда дълго време преди Милитао да бъде продаден на Реал. За колумбиеца бяха дадени 7 млн. евро на аржентинския Банфийлд, когато той бе на 18 години, а след три години играчът бе продаден на Монако за 6 пъти по-голяма сума.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Скаути и имидж 

Скаутите на Порто са едни от най-добрите в света. Те влагат най-много енергия в зона "Южна Америка", където има най-голямо изобилие на мотивирани футболни таланти (най-вече заради голямата бедност в тези райони). За южноамериканците футболът е една от малкото сламки, с които могат да изплуват. Нещо, което ги държи далеч от престъпността и провала.

А Порто дава големия шанс на тези момчета бързо да избягат от суровата действителност, да се подготвят в една от най-добрите академии в света, както и да усетят вкуса на големия футбол.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Тук идва ред и на имиджа - най-талантливите южноамериканци имат предложения още от тимове в Португалия като Витория Гимараеш, Маритимо, Пасош де Ферейра, Ещорил, но избират Порто, защото той ще им предложи Шампионска лига. Неучастие на Порто в този турнир е удар по целия трансферен план на клуба.

Връзката с играчите става чрез някои от най-силните футболни агенти - пример е добрата работа на мениджъра на Кристиано Роналдо - Жорже Мендеш, с президента Пинто да Коста.

Привличането на футболисти обаче няма как да стане без свободната миграция на хора между Южна Америка и Португалия. В страната съществува закон, който разрешава лесното получаване на работна виза от южноамериканци. 

Така младите футболисти могат да се преместят в Португалия по всяко едно време. За разлика от Англия, където правилата относно получаването на работна виза от младежи, ненавършили 18 години, са доста по-строги.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

За бразилците също така няма езикова бариера, тъй като португалският е официален в Страната на кафето. Испаноговорящите също не се притесняват да отидат в Португалия, тъй като страната е културно близка и адаптацията е бърза. 

Всичко това е създало сигурна пътека за младите футболисти от Южна Америка в посока Португалия. И най-вече Порто, който може да предложи най-високо възможно ниво. 

Шампионска лига

Тук отново се появява и Шампионската лига. За Порто този турнир е жизненоважен. Това се видя най-вече през 2004 г., когато клубът прибра 25 млн. евро от вдигането на трофея, което е 40% от целия му бюджет за съответната година. Цифрите сочат, че Порто е спечелил около 130 млн. евро от промяната на формата през 1992 г.

Добрата новина е, че Порто съществува в не чак толкова голяма конкуренция в португалската Лига Сагреш. Тимът все някак намира начин да се намести на едно от първите две места (директна промоция или плейоф) в класирането през по-голяма част от годините, с което запазва своя имидж.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Когато обаче клубът не се класира за Шампионската лига, той има още един коз в ръкава си - така нареченият метод "тристранна собственост". Реално клубът продава процент от правата на даден играч на трета страна - обикновено мениджърска агенция. Така се прибират свежи пари, с които може да се погасяват част от надвисналите заеми по различни кредити или големите заплати на играчите.

Това се случва с Лисандро Лопес и Лучо Гонзалес през април 2005 г. - клубът продава 50% на избрана агенция и си запазва 50%. Това е нож с две остриета, тъй като при последваща продажба печалбата се дели на две, но пък разходите на самия клуб при покупката на играча са доста по-олекотени.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Порто се сблъсква с още проблеми. Да, някои играчи са продавани на много богати клубове, които предлагат изумителни количества пари, но не всички футболисти са пласирани в топотбори. Това означава, че някои купувачи не могат да си позволят да платят в кеш цялата сума за дадени играчи, а го правят на траншове в дълъг срок или пък са съгласни само на размяна на футболисти. 

Това често тормози Порто, който чака на момента свежи пари, за да може да купи друг състезател или да погасява задължения. Примери за това са Алваро Перейра (2012 г.) и Рикардо Куарешма (2008 г.), които се присъединяват към Интер.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Обобщение

Между 2002 и 2019 г. Порто е похарчил около 450 млн. евро за трансфери, но в касата са влезли повече от 900 млн. евро. Печалбата е двойна за периода, в който политиката на клуба се променя.

Селектиране, развитие, приход. Селектирането е свързано със скаутското звено, развитието с начина на трениране и подготовка на вече купените играчи, както и тяхното представяне на терена, а приходът - наградата за целия този процес.

Над 200 скаути работят за "драконите" по целия свят, преследвайки таланти. Скаутите предлагат на младежите най-добрите условия и най-качественото възможно първо стъпало в европейския им поход към славата.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Важно е да се отбележи, че клубът се стреми да внедрява младите играчи постепенно, като гръбнакът обикновено е съставен от по-опитни състезатели - средната възраст на състава на Порто в последните години е около 25,8 години.

В момента клубът е собственик на топталанти като Алекс Телеш (26 г.), Оливър Торес (24 г.), Руи Педро (20 г., под наем в Боавища), Афонсо Соуса (18 г.), Отавио (24 г., даден под наем във Витория Гамараиш) За всички тези играчи Порто е смятан за трамплин за бъдещи големи трансфери. Все пак те имат задачата да вложат максималното от себе си, за да помагат на отбора да побеждава на терена, което ще бъде най-сериозният фактор да бъдат забелязани. Това е внедрената психология у футболистите на Порто.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

В периода на революция в трансферната политика - последните 17 години, Порто е извоювал 10 титли на Португалия, два трофея в Лига Европа, 5 Купи на Португалия, 9 Суперкупи на страната.

Имиджът на клуба е в небсата, а марката "Порто" е позната в цяла Европа и Южна Америка, както и на много други места по света. Клубът се съревновава с най-големите на Стария континент и може да се похвали, че притежава в актив едни от най-перспективните южноамерикански таланти.

Всичко се базира на три думи - селектиране, развитие, продажба. Драконовският начин за оцеляване.

Порто

източник: Gulliver/GettyImages

Футболният Мерцедес - защо школата на Аякс е най-добрата в света?