Обикновено когато спортното щастие обърне гръб някому, се усмихва на друг. 20 юли 1976 година е един от христоматийните примери в това отношение, макар че късметът съвсем не е главното действащо лице при знаменития триумф на Чехословакия с европейската титла по футбол. Не, историята запомни едно име по-ярко от всички други, които създадоха истински шедьовър в Белград.

Антонин Паненка, мустакатият тарикат от бялата точка, се превърна в национален герой със знаменитото си изпълнение във вратата на Сеп Майер. Плеймейкърът на Бохемианс Прага винаги е бил човек с фантазия, ала дузпата, с която коронова родината си за шампион на Европа и до днес се счита за най-висша класа. Нужно е много самочувствие, техника и здрави нерви, за да изоставиш избора на ъгъл и колебанията около силата на изстрела, а вместо това да копнеш елегантно в центъра на вратата.

Стореното от родения в Прага виртуоз не се вижда често, особено във финал, развил се по такъв драматичен начин. Чехословакия открива резултата още в 8-ата минута чрез Ян Свехлик, а в 25-ата Карол Добиаш прави 2:0. Соченият за фаворит тим на ФРГ бързо връща интригата с попадение на Дитер Мюлер (28’), а минутка преди края на редовното време Бернд Хьолценбайн изравнява – 2:2. Продълженията отлитат, съпътствани от много нерви и без нито един гол.

Изпълненията от бялата точка трябва да определят дали Западна Германия ще защити титлата, която печели така категорично 4 гдини по-рано, или изненадващият претендент ще надделее. Жребият отрежда чехословаците да стрелят първи, а трябва да се признае, че Сеп Майер опитва всичко, за да разсее съперниците си. Майер дори демонстративно застава гръб на Юркемик, като се обръща малко преди халфът да се засили към топката. Нищо не помага – играчите в червени екипи стрелят безпогрешно. Същото важи и за немците, но само до четвъртата дузпа, която Ули Хьонес с безобразен шут изпраща над вратата.

Тук идва мигът на Паненка. Дълга засилка, която започва  от дъгата на наказателното поле, сякаш стотици хиляди ситни крачки нажежават напрежението точно преди удара. Майер се хвърля вляво и… Невероятно! Топката с небрежно обратно въртене и летаргична скорост влита право в центъра, а Чехословакия празнува!

Френските журналисти в типичен стил възхаляват „поета” Паненка, а едва години по-късно самият си признава, че това далеч не е било първото му подобно изпълнение. Идеята се ражда заради облог с вратаря на Бохемианс. „След всяка тренировка оставах с нашия вратар и биех дузпи – играехме за шоколад или за чаша бира. Тъй като той беше много добър, това се превърна в скъпо занимание за мен. Така доста често преди да заспя обмислях начини как да го победя и да си върна загубите. Ето как стигнах до идеята да забавя удара си и просто да копна топката. Започнах лека-полека да го тествам и да го ползвам в тренировките. В резултат започнах да пълнея, защото печелех всеки път“, споделя Паненка.