6 /8
- Когато една съблекалня им е тясна...
- Киърън Дайър и Лий Бойър (Нюкасъл) – Започваме с нещо „лекичко“, макар че самият Дайър припомня, че преди този епизод е имало известно напрежение между двамата по време на някои тренировки. Бомбата избухва в двубоя срещу Астън Вила през 2005, в който „свраките“ вървят към разгром. При 0:3 и с останали 10 души на терена всичко съвсем се сгромолясва. Дайър и Бойър започват да си разменят обидни реплики, очевидно търсейки главния виновник за поражението, а за секунди диалогът прераства в размяна на юмруци. Само намесата на техния съотборник Стивън Кар и звездата на Вила Гарет Бари предотвратяват съвсем махленско сбиване. Заради тази случка двамата пропускат полуфинал за ФА Къп – Дайър е наказан за 3 срещи, а Бойър отнася санкция за 4.
- Дейвид Бати и Греъм льо Со (Блекбърн) – Десетилетие преди Бойър и Дайър бяха тези двамата. Кампанията на Блекбърн в Шампионската лига през сезон 1995/1996 е всичко друго, но не и повод за гордост (с едва 1 победа в 6-те мача и последно място в групата). Кулминацията е загубата с 0:3 от Спартак Москва в руската столица, когато Бати и Льо Со очевидно имат какво да си кажат по отношение на старанието. За късмет Тим Шърууд е наблизо, за потуши напрежението.
- Анди Коул и Теди Шерингам (Манчестър Юнайтед и Англия) – Вече минаваме в категорията на „големите пушки“. Говорим и за 4-годишен период между 1997-а и 2001-а. Фактът, че двамата са част от един от най-великите отбори на „червените дяволи“ не може да изтрие взаимната им неприязън. Всичко всъщност започва през 1995-а, а това е история, която Коул разказва и до днес. В мач срещу Уругвай тъмнокожият таран трябва да замени именно по-опитния Шерингам, който е утвърдена звезда. Коул бива подминат, без да поздравен. Приема това като лична обида и проява на високомерие от страна на Шерингам, който очевидно не го счита за „богоравен“. Двамата и до ден днешен отказват да контактуват, макар че никога не са позволявали на антипатията помежду си да излезе на преден план. С мениджър като сър Алекс Фъргюсън едва ли са имали избор…
- Брус Гробелаар и Стив Макнаманъм (Ливърпул) – През 1993 година мърсисайдското дерби става извор на крайни емоции, макар и само в редиците на „червените“. Отборът на Ливърпул се проваля с мисията да изчисти един корнер и Марк Уорд открива резултата (Евертън побеждава с 2:0 – б.р.). Вратарят Гробелаар и Макнаманъм изглежда имат различия за това чия вината и опитват да ги изгладят като започват да се блъскат с ръце по лицата.
- Томас Гравесен и Робиньо (Реал Мадрид) – През 2006-а коравият датчанин беше част от „кралския клуб“, а Робиньо имаше късмет, че неговите съотборници се оказаха хора на място. Бразилецът, който физически изобщо не може да се сравнява с Гравесен, реши, че може да обиди съиграча си и да му се размине. Действително се случи точно така с уговорката, че буквално целият тим на Реал беше нужен, за да възпре Гравесен. Интересно е да се спомене, че дори наставник като строгия Фабио Капело реши да остане настрана.
- Джон Хартсън и Еял Беркович (Уест Хем) – Кариерата на грамадния уелсец е пълна с култови случки, за които мнозина биха се усъмнили че са реални. Как обаче да пренебрегнем думите на самия Беркович: „Ако главата ми беше топка, щеше да влетяла в горния ъгъл на вратата“? Случилото се между двамата на една тренировка през 1998-а отдавна е част от английския футболен фолклор. Израелецът става жертва на остро влизане и остава да лежи на тревата. Хартсън първи отива да го изправи, очевидно смятайки, че съотборникът му не изпитва чак такава болка. Ядосаният Беркович, все още на колене, замахва и удря с ръка уелсеца в бедрото. Това е достатъчно за последния, който отвръща с шут право под брадичката на своя съотборник. До ден днешен Хартсън настоява, че това е постъпката, за която съжалява най-много. Той бива глобен 20 хиляди паунда и е наказан да пропусне 3 мача.
- Ромарио и Едмундо (Вашку да Гама) – Двамата се мразят с особена настойчивост, а всичко започва през 1998 година, когато Ромарио отваря бар в Рио де Жанейро и декорира вратите на тоалетните с ликовете на Едмундо и бивша своя любима. Едмундо никак не харесва идеята и започва публична размяна на любезности, която ражда куп заглавия в бразилската преса. Три години по-късно Вашку да Гама решава, че е добра идея да събере двамата един отбор. Следват още повече скандали относно партита и изпълненията на дузпите. Драмата има и трети епизод, когато отново във Вашку дуото се събира през 2008-а, когато Ромарио вече е треньор, а Едмундо все още играе. Меко казано, между тях химията просто не се получава.