Български футболисти са играли в професионалните лиги на почти всяка страна в Европа. Засега обаче само един наш рефер е стигнал до професионалния футбол. И не къде да е, а в Швейцария. Това е 41-годишният Владимир Овчаров от Смолян. Арбитърът от четири години е в листата на 18-те съдии, ръководещи мачове в страната на часовниците. Заради годините си, той свири в Чалъндж лигата, а в Суперлигата е използван като четвърти и ВАР съдия. Владимир Овчаров се съгласи да разкаже за Gong.bg как е успял да пробие в страна като Швейцария, за срещите си със световно известни звезди, както и за начина, по който се борят с коронавируса в алпийската страна.
ЗА СЪДИЙСТВОТО
От 1994 г. майка ми живее в Швейцария и все ме караше да отида при нея, но ме спираше амбицията да се докажа като съдия у нас. Едва в края на 2012 г. се реших на тази стъпка, след като се убедих, че мечтата ми няма да се сбъдне. Голяма заслуга за отиването ми в Швейцария има бившият национал
Петър Александров, на когото винаги ще бъда благодарен за подадената ръка
Запознах се с него при едно от гостуванията на майка ми. Той прие много присърце историята ми и ми вдъхна кураж да продължа със съдийството в Швейцария. Даде ми съвети какво да направя, за да прескоча няколко нива в швейцарския футбол, защото все пак бях на 34 години.
Подадох си CV-то в швейцарската футболна федерация, придружено с 8 диска от мачове, които бях ръководил в нашата "Б" група. В продължение на три месеца преглеждаха документите ми преди да вземат решение. Така без да имам никакви познати и връзки прескочих две-три нива. Ако на 34 г. бях започнал от нулата, никога нямаше да стигна до професионалния футбол. Само след две години влязох в листата на съдиите, ръководещи мачове в второто ниво в Швейцария. Вече
имам 70 мача в Чалъндж лигата, получавам наряди и за Супер лигата
като 4-ти съдия, а от този сезон и като ВАР, след като преминах специализиран курс на обучение. Аз съм най-старият съдия сред 18-те ръководещи арбитри, които обслужват професионалния футбол. Заради възрастта си няма как да свиря мачове в Супер лигата.
Професионален съдия съм, с нищо друго не се занимавам. Тренирам всеки ден, помагам и на млади рефери в региона. Имам персонален треньор, всеки месец работя по различна програма, а подготовката ми се следи с часовник, който съм длъжен да нося по време на тренировки. Щастлив съм, че сбъднах мечтата си. От дете съм влюбен във футбола - първо играех, сега съдийствам, а след време имам амбиция да стана кондиционен треньор.
Дойдох с Швейцария без да знам нито дума на немски, но в първите два месеца ходех на ускорен курс - всеки ден по 6-7 часа, а после и вкъщи. В началото ми помагаха знанията ми по английски, но трябваше да науча и немски.
ЗА СРЕЩИТЕ СИ СЪС СВЕТОВНИ ЗВЕЗДИ
През лятото в Швейцария идват много отбори от цяла Европа на подготовка заради климата. В кантон Вали организираха един много силен турнир в периода 2015-2018 и аз бях канен да ръководя мачове. Сред участниците бяха Уест Хям, Бенфика, Борусия Дортмунд, Монако, Валенсия, Атлетик Билбао, Спортинг Лисабон. Тогава
свирих мач на Килиан Мбапе, когато играеше в Монако
Миналата година ръководих контролата Монако - Валенсия в Кранс Монтана. Във френския тим играеше Сеск Фабрегас, имам снимка с него, а двубоят го даваха по телевизията. Свирил съм и на Мохамед Салах, когато беше в Базел. Клубът има втори отбор в Чалъндж лигата и той, както и много други, играеше за него след завръщане от контузия.
Имал съм и срещи с двама български национали. Свирих контрола на Люцерн, когато Митко Рангелов играеше там.
И на Ивелин Попов, който беше тук със Спартак Москва. Неговият тим участваше в един турнир, а той беше капитан на руския отбор. Направо се шокира, когато го заговорих на български преди срещата с Йънг Бойс. Имам фланелки за спомен и от двамата.
ЗА ПАНДЕМИЯТА
В Швейцария има доста заразени с коронавирус и причината е ясна, макар че много хора избягват да я коментират. Всеки ден близо 70 000 души влизат в страната от Ломбардия - най-заразената област в Италия в Швейцария, за да работят. В продължение на две седмици нашият парламент умуваше дали да ги пуска и това се оказа пагубно. Границите бяха затворени, но с голямо закъснение. Ако решението бе взето по-рано, щеше да се избегне този голям процент на заразени хора в Швейцария - вече са над 10 хиляди, а починалите са около 100.
Аз живея в едно селце Ау, на 20 км от Аарау, в немската част на странат и тук няма хора с положителен тест за COVID-19. При нас
няма забрана за излизане, ограничението е да няма групи от над 5 души
Глобите са жестоки и всички спазват указанията. Училищата, ресторантите и кафенетата са затворени до 14 април засега, работят само магазините, аптеките и банките.
Футболът е под карантина до 1 май, има обаче дебати дали да не бъде удължена до 15 май. Президентът на швейцарския футбол Доминик Блан е носител на коронавирус и е в болница, защото все пак е на 70 години.
ЗА РОЖЕ ФЕДЕРЕР
Федерер е почетен президент на Базел и на стадиона има специална седалка за него в ложата. Никой не сяда там, въпреки че той рядко има възможност да гледа на живо мачовете. Когато е там обаче, понякога слиза в съблекалнята на отбора - за играчите е достатъчно само да го видят и самочувствието им става друго. Съдийската стая се намира до съблекалнята на Базел и на един мач се засякохме в тунела. Федерер ни поздрави, ръкува се с нас и ни пожела успех. С него сме родени на една и съща дата и може би затова тази среща бе специална за мен.
Коментирай