222 милиона евро за Неймар, 180 милиона евро за Килиан Мбапе, 120 милиона евро за Филипе Коутиньо, 105 милиона евро за Усман Дембеле, 105 милиона евро за Пол Погба, 100 милиона евро за Кристиано Роналдо, също толкова и за Гарет Бейл. През последните 20 години се наблюдава рязко увеличавана на доходите във футбола.
Доходите в днешни дни са 6 пъти по-високи спрямо 1998 година.
Откъде идва това увеличение обаче?
Всичко тръгва от телевизионните права, които са едни от най-големите източници на доходи в световния спорт като цяло.
Средно 34% от приходите на един отбор за сезон идват от домашните ТВ права. За сравнение билетните продажби носят два пъти по-малко приходи.
Английската Висша лига е с най-големите приходи от такива права в Европа, като единствено Реал Мадрид, Барселона и Ювентус са клубове извън Острова, които са в топ 20 по приходи по този показател.
При международните ТВ права ситуацията е малко по-розова като в тази класация само четири английски отбора се нареждат в топ 20.
Поради неравностойното разпределяне на тези пари, богатите отбори стават, по-богати и могат да си позволят повече играчи, което не дава шанс на малките клубове да им се противопоставят в двубой помежду им. Това е най-лесно да се види само от космическите трансферни суми, които големите клубове плащат за футболисти.
Един от голите факти, които подкрепят тази теза е фактът, че от всички 679 клуба в Европа, взимащи пари от ТВ правата, 49% от приходите отиват в 30 клуба, а останалите 649 клуба си разпределят останалите 51%.
С повече средства от телевизионните права идва и възможността да се правят повече разходи за трансфери и заплати. Възможностите на отбори с неясен произход на финансовите средства като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен потискат конкурентите от останалите големи първенства, които рискуват да загубят най-добрите си играчи. Дори и Реал, и Барселона могат да се чувстват застрашени. Затова са принудени да увеличават заплатите на звездите си, както и сумите за откупуване (минимумът, ако някой друг отбор иска да го купи).
Според Deloitte предвид „контекста на генерирани рекордни приходи от телевизия, търговия и мачове, клубовете от Висшата лига харчат в рамките на собствените си възможности“.
Дан Джоунс, партньор в спортното подразделение на Deloitte, казва, че „не е изненадващо“, че топ клубовете на Англия поддържат „водещата си позиция на пазара за трансфер на играчи в света“ предвид по-високите приходи от телевизионни права.
Клубовете от Висшата лига подписаха тригодишна сделка за местни телевизионни права за 5,1 млрд. паунда със Sky и BT. Сумата е със 70% повече спрямо предишното споразумение.
Голямата опасност за клубовете е свързана с несъразмерното ниво на разходите за заплати спрямо приходите. УЕФА смята за опасно съотношение над 70%. По-големите клубове заради приходите си от различни източници, най-вече от търговски дейности, по-лесно поддържат нисък дял на разходите за заплати - Манчестър Юнайтед (47%), Манчестър Сити (50%), Тотнъм (50%) и Арсенал (59%). Това им дава и свободата да вдигат нивата на заплатите при необходимост да привлекат някой играч или да задържат вече налична звезда. Но за клубовете от среден калибър високите заплати са това, което може да разруши финансовата им стабилност. Но докато текат парите от телевизионните компании и докато договорите с тях се подобряват, притеснения не би трябвало да има. Прогнозите на Deloitte сочат, че до няколко сезона дори и най-закъсалите финансово клубове ще излязат на печалба.
Въпросът е докога този модел ще се възпроизвежда – докато телевизиите печелят от спорт и инвестират в него.
