Броени дни оставят до старта на 19-то световно първенство по футбол. С наближаването на битките по терените на Южна Африка се увеличават прогнозите на всички, свързани по някакъв начин с футбола за това, кой ще вдигне Златният глобус на 11 юли. Събирането на мнения от легендите във футбола са важна част от ежедневието на спортните медии. Треньорите на страните-участници в ЮАР също не се притесняват да посочат най-големия фаворит според тях.

Заподозрените фаворити са тези, които винаги се посочват и това едва ли може да учуди някой. Шум се вдига, както винаги около две селекции от Южна Америка и четири-пет европейски отбора. Най-добрият национален отбор в Европа- този на Испания едва ли ще се справи с препятствието, наречено четвъртфинал. Не че момчета на Висенте дел Боске нямат качества, просто там психическата бариера при достигането на четвъртфинала вече е много голяма /фуриите не са прескачали това стъпало от 1950 година/. Пък и да не забравяме, че Пеле посочи Испания като главен фаворит са спечелване на световната титла, а негова прогноза досега не се е сбъднала.

Германия, като че ли е далече от нивото на онзи бундестим, който между 1982 и 1990 година игра на три финала на световно първенство, а и доста от титулярите отпаднаха от състава поради контузии. За Франция в момента е излишно да говорим, за една ръка разстояние /тази на Анри/ вместо петлите на Мондиала щяха да са ирландците. Но тъй като на почитателите на Аржентина е забранено да говорят за голове с ръка, спирам с тази тема.

Холандия отново се върна към романтичния футбол, а справка с миналото показва, че той ще бъде достатъчен най-много за…сребърните медали.

Настоящият световен шампион Италия не вдъхва доверие за защита на трофея, а и италианците в момента не разполагат дори със своето най-силно оръжие, за да достигнат до финала - защитата. Здрава отбрана плюс някой като Паоло Роси и готово, но в момента при адзурите няма нито едното, нито другото.

Англичаните изглеждат готови най-накрая да счупят каръка, още повече, че Фабио Капело ще предвожда селекцията на Трите лъва в ЮАР. Италианецът е наясно какво трябва да се направи, за да закарат купата в Лондон, но е съмнително дали, футболистите, ще се преборят със своята наивност. През 1982 отпаднаха заради голова разлика, четири години по-късно ръката и дрибълът на Марадона изхвърлиха британците, в Италия пропуснатите дузпи от Крис Уодъл и Стюърт Пиърс спряха тима от участието на финала, а в САЩ първенството премина без Англия. През 1998 година отново Аржентина спря албионците, през 2002 година наивен гол, допуснат от Сиймън провали тима, а в Германия дузпите отново се оказаха непреодолимо препятствие, като този път за сметка на Англия ликува Португалия. Ако искат англичаните световната купа в следващите четири години да бъде съхранявана в някоя английска банка ще трябва да скъсат със своята наивност, а това не е ясно дали може да се случи.

Стигаме до двата колоса от Южна Америка, които протягат ръце към купата. Бразилия продължава да бъде вечният фаворит, но златистожълтите са доказали, че както могат да печелят, така и могат да се провалят с гръм и трясък. Не е ясно по кой от двата пътя ще тръгнат възпитаниците на Карлос Дунга, но самият им треньор е една от причините, поради които Бразилия може и да не спечели. Наставникът триумфира с отбора си повече от убедително на Копа Америка и показа, че знае как да победи на голям турнир. Лоша шега може да му изиграе фактът, че се опитва да превърне Бразилия в отбор, практикуващ някаква странна комбинация от европейски и латиноамерикански футбол. Последният, който се опита да „европеизира” бразилците бе Себастиян Лазарони, който достигна само до осминафинал в Италия през 1990-та. Там бе спрян от Аржентина, които за 90 минути направиха една свястна атака, при която Марадона изведе Каниджа сам срещу Тафарел и крилото отбеляза единствения гол.

Стигаме и до Аржентина, които отговорят на доста от посочените по-горе причини за неуспех в ЮАР. Гаучосите са и наивни, те също понякога играят като европейци, при изпълнение на дузпи страдат, освен ако съперника не е Англия. И въпреки това е твърде вероятно да се окаже, че Аржентина има най-големи шансове за победа. В тимът несъмнено играят най-добрите футболисти в света. Досатъчно е да посочим, че фланелката със синьо-бяло райе ще облекат най-добрият нападател в света- Меси и най-добрият опорен халф - Масчерано. Аржентина стигна до терените в ЮАР, като самото класиране до края бе под въпрос, което само по себе си бе огромна изненада. Но не бива да забравяме, че последният път когато Аржентина стигна трудно до Мондиал стана световен шампион. Справка- Мексико 1986.

В края е време да обърнем внимание и на треньора. Дон Дието Армандо. Едва ли има друг наставник, който да обединява нацията си, така както го прави Марадона. Ние в България веднага сравнихме треньорските качества на Диего Марадона и Христо Стоичков, което донякъде е нормално, защото става дума за две легенди. След като Диего е като Христо, това означава, че той въобще не е лош треньор. Камата се провали в нашия национален отбор, но това поколение ясно показва, че и Йохан Кройф няма да има големи шансове начело им. Стоичков не е лош треньор и в този ред на мисли се радвам, че сравняват аржентинеца с него. И последно- никой не бива да забравя, че на пейката до Диего ще бъде Карлос Билардо. Справката е отново Мексико 1986, този път тя ни показва какво се случва когато Марадона и Билардо работят в екип.