Жозе Моуриньо беше казал след финала в Шампионската лига, че по време на световното първенство ще се скрие някъде из островите и дори няма да гледа мачовете по телевизията.

Португалецът обаче присъства в Южна Африка, повярвайте. Не се крий, Жозе, виждаме те! Или поне виждаме духа на специалиста да витае все по-осезаемо из стадионите на Черния континент.

Едно на ръка е, че в началните 17 мача от първенството само 3 приключиха с над 2,5 реализирани гола, което на езика на залаганията е границата между добра и слаба резултатност. Освен това, два от тези три мижави „оувъра“ се формираха в края или дори в добавеното време на мачовете /Уругвай – ЮАР 3:0 и Бразилия – КНДР 2:1/ и само Германия рано и убедително показа своята голова мощ в моноспектакъла срещу Австралия.

Но не точно в това се крие скритото влияние на Жозе Моуриньо върху съвременните тенденции в световния футбол. Когато елиминира Барселона с Интер с ултрадефанзивна игра в реванша, той показа пътя за справяне с подобни свръхтехнични и атакуващи отбори като каталунците. Никакви пространства в защита, отборна дисциплина до съвършенство, а напред не каквото стане, а ако изобщо нещо стане – добре. Ако не стане – пак добре. Португалецът постигна това тотално „изтриване“ на класата у съперника, притежавайки отличните футболисти на Интер.

Но за играта в защита не се изисква да имаш мегазвезди от ранга на Меси. Дисциплина, концентрация и интелигентен треньор, който може да подреди и 10 дървета в собствената им градинка, стига да не се налага да минават центъра повече от три пъти.

Капацитет като Отмар Хитцфелд очевидно е усвоил блестящо урока на своя по-млад португалски колега, защото го приложи за шестица срещу европейския шампион Испания. А Испания сред националните отбори е почти това, което е Барселона сред клубните. И като стил на игра, и като изпълнители, ако щете. Затова и рецептата на Моуриньо се оказа толкова ефикасна и Швейцария победи с 1:0.

Но дори и суперскромен отбор като КНДР се възползва от съветите на Моуриньо и без в този случай ни най-малко да омаловажаваме постигнатото от севернокорейците, предвид ненормалните условия, в които виреят, и те до голяма степен се справиха. С същия стил другият голям претендент за световната титла Бразилия бе неутрализиран в дълги периоди от мача, въпреки че в крайна сметка азиатците не успяха докрай в намеренията си.

Ето защо челният опит на Жозе Моуриньо с Интер срещу Барса не бе полезен за развитието на световния футбол. Или поне за тази огромна част от аудиторията, обичаща спектакъла и головете. Прагматичният и пресметлив футбол отново се провира между капките, а „катеначото-2010“ започва да надвива „футбола-шампанско“. Не е ли жалко, кажете!