Връчиха и „Златната топка“. Честито на победителя Кристиано Роналдо! А сега нека направим малко размишления. Както и очаквахме, не – както бяхме сигурни, след анкетата избухна буря от недоволство. Поредната в този род допитвания...

Босът на УЕФА Мишел Платини каза в свободен текст следното: „Откакто ФИФА взе анкетата под своето крило, започнаха да се случват някои неща“. Прав е французинът, макар че кой да му повярва, че е искрен, когато подскача, защото негов сънародник е ощетен.

Започнаха да излизат на бял свят редица нередности – несъответствия при отчетените гласове и онова, което твърдят част от гласувалите. Но най-голямата манипулация беше удължаването на гласуването с две седмици. Е, как да повярваме, че не е направено с определена цел...

И още. Понеже нас, журналистите, често ни обвиняват, че нищо не разбираме, че не сме се събличали по физическо и така нататък, само да посочим, че Рибери щеше да спечели само от журналистическия вот, който обаче е едва една трета. Специалистите – треньори и капитани, избраха друго. Същото се получи и през 2010 година – журналистите посочиха спечелилия 5 трофея с Интер и финалист на световното с Холандия Уесли Снайдер, с гласовете на „футболните хора“ спечели Меси. Тогава поне Лео имаше два трофея срещу своето име – шампион и носител на Суперкупата на Испания, докато сега Кристиано няма нищо. Освен „Златната топка“, разбира се.

Освен лобизъм, има и неясни критерии. Очевидно е, че има две тенденции:

1. Премира се най-напред личната изява, която води до значително влияние върху отбора.

2. Отдава се значимото най-напред на спечелените трофеи с клубен и национален отбор.

Или в обратния ред.

Ако бяха им уточнили какво точно да оценяват и в каква последователност, може би резултатите нямаше да бъдат същите. Излиза, че е по-важно да се дава храна за спорове по кафенетата, отколкото да се търси справедливостта. Между другото, същото важи на 100% и при отказа да се въведат видеотехнологиите в помощ на съдийството, но това е друга тема.

Към основната тема можем да причислим и анкетите за Спортист на годината, където и да е по света. Футболът, леката атлетика, тенисът, баскетболът просто нямат място за сравнение със спортове като борбата или бадминтонът, посочени на случаен принцип. Както борбата и бадминтонът нямат място за сравнение по значимост /популярност и конкуренция/ със скалното катерене. Нека не се обиждат споменатите спортове. Нищо лично към тях, това е истината. Така че всеки от гласуващите мислено трябва да поставя съответния коефициент срещу спортната дисциплина и да го умножава по успехите на дадения състезател.

Толкова е просто: и в субективната оценка трябва да има обективност, нищо повече.

Р.S.: Авторът от години не гласува в различните спортни анкети поради горните причини. Личното му мнение за „Златната топка“-2013 е: 1. Кристиано, 2. Рибери, 3. Меси.