Свен Горан Ериксон, Карлос Алберто Парейра, Пол Льо Гуен или Ларс Лагербак? Не, Милован Райевац от Сърбия! Това е човекът, спечелил сърцата на всички африканци. Кот Д`Ивоар, ЮАР, Камерун и Нигерия заложиха на скъпи треньори с лъскави визитки. Резултатът е ясен – скромно представяне и отпадане още в групите.

Гана обаче триумфира. Четвъртфинал срещу възможен за елиминиране противник, макар че Уругвай изглежда малко по-добър от „черните звезди”.

Селекционерът на Гана Милован Райевац има повече от мижава кариера до този момент. Сърбинът поема отбора през лятото на 2008 година. Класира състава за Световното с лекота. Преди това води добре познатия и скромен Борац Чачак. В по-ранен етап от кариерата си Райевац, който днес е Бог за хората в Гана, носи водата на големия Люпко Петрович. Двамата се засичат в Китай, а после работят заедно и в Звезда. Явно пътят на тези шампиони се е слял.

Фурорът на Райевец заслужава внимание, защото е видно, че на далеч по-големи имена им беше прекалено трудно да се справят с талантливите момчета от Африка.

Сърбинът, чиято прическа наподобява в известна степен тази на Пегъзи Музовски, селектира група пълна с младоци. Няколко опитни футболисти и банда надъхани младежи изритаха САЩ от Световното.

Историческият успех на Гана е още по-ценен, защото бе постигнат без звезди. Най-голямата се контузи преди Мондиала. Есиен е човекът - пример за всички в родината му, но днес вече има нови герои. Другият ас Мунтари пък играе поддържаща роля на първенството, а Милован Райевац го постави на място след няколко стойки, които играчът на Интер пробва да вдигне в ЮАР. Така с момчета от скромни тимове, като Удинезе, Уигън и Портсмут, Гана успя да стане третият тим от Африка, които е стигал до четвъртфиналната фаза на световни първенства. След Камерун и Сенегал, още един отбор от Черния континент кара света да му свали шапка.

Африка вече е в краката на един скромен балканец, ако изобщо може да съществува подобно понятие. За пореден път историята показва, че който се е отъркал в Люпко Петрович не е сбъркал.

Иначе Гана вече изигра своя финал. Срещу Уругвай на Форлан, Кавани и брилянтния Луис Суарес няма да е лесно, но знае ли човек. Тези момчета от Гана изглеждат внушително, а на всичкото отгоре тичат неприлично бързо. Както каза Йоги Льов, „те са спринтьорите на Мондиала”. Световното първенство обаче е маратон, а не бягане на сто метра, Африка няма потенциал за титла, но успехът на Гана е истински подвиг. Подвиг, който е сътворен от поредния сръбски треньор-майстор.