На 28 септември 2004 година Уейн Рууни прави своя дебют за тима на Манчестър Юнайтед. До тук нищо специално. Едно 18-годишно момче стъпва на европейската сцена на големия футбол. Най-вероятно, без да подозира за славата, която му е преднарчетала съдбата.

Завърналите се герои

Хвалебствените думи обаче трябва да почакат, защото на „Олд Трафорд” излиза напълно възстоновения от травма в стъпалото Рууни, устремен да покори нови висини в кариерата си. И го прави... 18-годишният английски национал вкарва хеттрик и реализира асистенция в дебютния си мач срещу Фенербахче (6:2) от груповата фаза на Шампионската лига с фланелката на „червените дяволи”.

Рууни се призна за виновен, взеха му книжката за 2 години

Младият талант пристига от Евертън за сумата от 25.6 милиона паунда, което го прави най-скъпоструващия играч в историята на британския футбол до 20 години по това време. 

Нека оставим обаче самият Рууни да разкаже за незабравимото преживяване, белязало живота и кариерата на футболиста.

„Трансферът ми в Юнайтед бе брилянтен, също така помня, че бе един много дълъг ден. Спомням си, че преминах медицинските изследвания сутринта и след това отидох на „Олд Трафорд”, за да се срещна със сър Алекс. Наложи се да чакам известно време, а и Евертън трябваше да изпратят един или два документа, а това ми се стори като цяла вечност. Сделката бе финализирана по-късно през деня и в края на краищата чакането определено си заслужаваше”, разказва Рууни.

„Имах проблем със стъпалото и ми беше трудно в началото. Бях на рехабилитации и трябваше да действам по възстановяването си. Очаквах с нетърпение тренировките с отбора, а те бяха невероятни. Учех се от Рууд ван Нистелрой и се подготвях да застана рамо до рамо с него на терена. Заниманията вървяха все по-добре и за мен беше чест да играя с такъв голям талант като Рууд”, допълва той.

Уейн Рууни

източник: Gulliver/GettyImages

„Бях готов да изляза на терена в мача преди Фенербахче, срещу Тотнъм, но мениджърът реши да изчака и да ме пусне директно в Шампионската лига. У мен се зароди нетърпение в последвалите дни и аз се опитах да си наложа спокойствие. Нямах търпение да играя, просто исках да изляза там. Чакането ме убиваше, мислих само за мача и за това как ще протече. Бях нервен. Трудно ми беше да спя през нощта преди мача и се събуждах на всеки час. Непрекъснато гледах часовник, надявайки се сутринта да дойде по-бързо”, разкрива нападателят.

„Веднъж щом първите слънчеви лъчи изгряха, започнах да обикалям целия хотел, в очакване на всичките ми съотборници да се приготвят за двубоя. Пътят до стадиона беше кратък. При пристигането ни зърнах лицата на всички фенове, очакващи нашето пристигане – беше невероятен момент. Посрещнаха ме по невероятен начин”, допълва емоционалният футболист.

„В съблекалнаята беше много тихо преди всеки един двубой. Играчите са фокусирани върху подготовката си за мача. Преди срещата с Фенербахче се чувствах напълно подготвен, но и много развълнуван. Това бе и първият път, в който излязох на „Олд Трафорд”, за да загрея. Адреналинът ми се покачи, усетих енергията на хората по трибуните. Беше невероятно”, споделя Рууни.

Уейн Рууни

източник: Gulliver/GettyImages

„Сър Алекс Фъргюсън ми каза: „Това е, което искаш. Ти искаш да играеш в Шампионската лига и да бъдеш част от тима точно в такива специални вечери, като тази на „Олд Трафорд”.” Излязох на терена и вече всичко ми се струваше много по-голямо, на друго ниво. Това бе и основната причина, поради която подписах именно с Манчестър Юнайтед. Тениската ми беше малко тясна и затова я поразскъсах малко. Минавайки през тунела се чувствах фантастично. Бях го правил като съперников играч, но като футболист на Юнайтед, чувайки феновете да скандират моето име, беше специално. Мисля, че това, което определено ми помогна да разгърна потенциала си бе ранния гол в срещата на Раян Гигс в 7-ата минута.След това ми беше лесно да реализирам три гола”, разказва още той.

„В това време все още нямах къща в Манчестър и живеех на хотел. След мача се върнах при съпругата ми, която ме очакваше заедно с двама мои приятели. Аз просто стоях и не можех да повярвам какво се беше случило току що. Това, което всъщност буквално ме порази, беше моментът, в който осъзнах, че съм вкарал хеттрик в дебюта ми. Беше страхотен ден за мен и клуба. Това е спомен, който никога няма да забравя. Нощ, която винаги ще бъде специална за мен”, завършва Рууни.