Голмайстор №1 на Арсенал Тиери Анри отдаде по свой начин почит към оттеглящия се мениджър на клуба Арсен Венгер. Бившият френски национал се изказа изключително прочувствено след изпращането на своя сънародник в последния му домакински мач начело на „топчиите”.

След почти 22 години достолепният мосю реши да сложи край на една ера в историята на лондонския клуб. Именно 68-годишният Венгер бе човекът, който доведе Анри в редиците на Арсенал и му помогна да придобие легендарен статут.

Венгер на прощаване: Оставам фен на Арсенал във всяка своя клетка

„Арсен беше всеки ден там от 7,30 часа сутринта до 18-19 часа през нощта, гледаше мачове и обичаше този клуб. Ще бъде много трудно на някой друг да повтори нещо подобно толкова дълго време с клуба на сърцето му”, заяви Анри.

„Не е лесно да обявиш края. Венгер обожава да бъде на тревата, да я мирише. Той има собствена визия, той е визионер. Винаги вярва, че отборът му е способен да постига успехи и вярва, че тимът е способен да покрие целите, които той му задава.”

„Дали вие сте съгласни или не с това, той продължава да вярва точно толкова горещо. Моята генерация отговори на тези очаквания. На моменти той имаше същата вярва в отбора, която обаче не се отплати в първенството. Мога да му кажа само едно нещо и то е: благодаря.”

„Благодаря му за мъжа, който се показа пред мен. Той беше бащинска фигура, помогна ми да стана по-добър играч, отключи процеси в мозъка ми, които преди ме спираха, неща, които са очевидни, но не и когато си на 22 години и търсиш себе си като футболист.”

„Имах естествен талант на нападател, опитвах да работя много и да правя играта си п-добра, но когато отивах в неговия офис, често се оплаквах: „Когато направя този набег, а топката е у нас, другите не ме виждат.” Той просто отвърна: „Тиери, задай си правилния въпрос – вярваш ли, че този човек може да те види?” Разбрах, че действително е невъзможно и започнах да адаптирам играта си спрямо останалите. Арсен имаше своя начин да те накара да вярваш, че си най-добрия в света, а после – както винаги съм подчертавал – да ти даде свободата да правиш каквото пожелаеш на терена.”

„Той вдъхваше тази вяра, че можеш да излезеш на терена и да направиш каквото пожелаеш. Всички са наясно с огромното разбирателство помежду ни.”

„И спорове сме водили доста. Обичам да бъда прав, той обича да бъде прав, особено ако е в диспут с мен. Ако трябва да съм честен, беше трудно – когато не бях в настроение като футболист, нямаше значение от мястото и времето. Винаги обаче съм твърдял, че добрият спор може да бъде полезен за отбора.”

„Човек спори с баща си, спори с майка си, спори и със своя брат”, завърши Анри.