Освен ако не промени навиците изградени през целия живот, първото нещо, което Арсен Венгер ще направи след като се качи на автобуса на Арсенал за последен път в Хъдърсфийлд днес, ще бъде да помоли шофьора да пусне на телевизора мача Леванте – Барселона. Французинът може и да се гости с италиански деликатес в ресторанта Кокорино Италиано в Тотеридж, когато се прибере у дома няколко часа по-късно, но не и ако Арсенал е загубил неговия 1239 и последен мач по време на невероятния му престой в клуба.

Така започва статията на Мат Хюз в „Дъ Таймс“ и продължава:

„Той не излиза слез загуба, дори и някой да отиде в дома му, той няма да говори с него“, признава един от дългослужилите при Венгер колеги. „Той ще се затвори и ще търси причините за загубата поне един два дни, преди най-накрая да признае, че съперника е бил по-добрият отбор“.
Тези, които познават Венгер го обрисуват като човек, който на практика изживява един и същи ден отново и отново, през тези 22 години в Арсенал. Като във филма „Омагьосан ден“ с Бил Мъри. Единствената вариативност е в деня на мачовете, но дори и тогава събитията са диктувани от резултатите на тима. „Той е футболен отшелник“, признава близък негов приятел. „Колата му ще бъде най-добрата за покупка втора ръка в Лондон, защото не ходи никъде. Само от къщата му до тренировъчната база всеки ден и веднъж седмично до стадиона“.

Ежедневният ритъм на Венгер е толкова стикован и ефективен, като най-добрите отбори на Арсенал, които той сглоби в последните 2 десетилетия. Отдадеността към футбола си съперничи единствено с манията му за здравословен живот и фитнеса. Със своите 75 кг. 68-годишният Венгер тежи точно толкова, колкото когато дойде в Арсенал през 1996 г. Това е резултат от строг режим на упражнения и стриктна диета с малки порции салата, понякога комбинирана с чаша червено вино и максимум едно шоколадово десертче.
„Когато става всяка сутрин, първото нещо, което прави е да включи своя хронометър“, принава друг чест посетител в дома на Венгер. „Той е като швейцарски часовник, всичко е премерено до перфектност“.

Денят на Венгер винаги започва с 45 минутна сесия в гимнастическия салон в дома му. Към нея има добавка плуване или каране на колело през лятото, ако времето го позволява. Колоездачните обиколки на французина по алеите в южен Хертфордшър бяха закратко прекратени миналото лято, когато Венгер бе блъснат, макар и не сериозно контузен. Шофьорът отговорен за избутването на мениджъра от пътя, е бил по-шокиран когато е видял, кого е ударил, отколкото от самата катастрофа.

Арсен Венгер

източник: Gulliver/GettyImages

Желанието на Венгер да започне деня с доза упражнения и чист въздух е толкова голямо, че в ранните му дни в Лондон, той разви навик да се промъква в близкия Тотъридж Тенис Клуб преди да е отворен и да удря няколко топки, макар тази практика да приключи, когато въпроса „Арсен, кой?“ вече не беше актуален.

Венгер напуска дома си всяка сутрин в 8,30 ч. и пристига на тренировъчния комплек в Лондон Колни точно преди 9, за да започне работа. Сериозният бизнес започва със среща с перконала, на който той разкрива плановете и целите за тренировъчния ден, който започва в 10,00 ч., като самия мениджър винаги участва в заниманията. Дълго служил човек от персонала на Венгер твърди, че той никога не е пропускал тренировка за 22 години. Такава е отдадеността му към каузата.

„Босът организира заниманието и после винаги гледа цялата тренировка. Той не оставя нещата на другите треньори. Докато заниманието върви, той се разхожда наоколо и можеш да усетиш как гледа играчите, как ги пита разни неща. Той винаги е на терена“.

След обед Венгер гледа записи на цялата тренировъчна сесия и има срещи със своите помощници и играчите, които са добре дошли да се отбият по всяко време. Вратата на офиса му е винаги отворена, като мениджъра иска винаги да е на разположение. Макар да има доста формални срещи, разговорите с ижрачите обикновено се случват докато те излизат да тренират по време на заниманието. В последните години Стив Боулд, асистентмениджъра, ръководи повечето срещи с отбора, докато Венгер предпочита да предлага своите съвети персонално.

Венгер беше лобира пред куба да бъде построена нова тренировъчна база преди 20 години, като също така бе с основна роля за строежа на стадион „Емиратс“. Гордостта му от това място, както и уважението към целия персонал си остава. Неговата дарба за дипловация е толкова голяма, че е в добри отношения с всички в Арсенал, включително и със Стан Крьонке, основния акционер, и Алишер Усманов, неговия голям съперник, който праща на Венгер по няколко кошници с лакомства всяка Коледа. Венгер черпи с тях работниците на тренировъчния терен

„Той обича да обикаля около тренировъчното игрище и да следи дали всичко е наред“, признава член на персонала. „Когато засадиха няколко нови дървета наскоро, той винаги говореше с градинаря и го питаше как се справят. Той се разбира отлично с всеки. Обича да си говори и да се шегува. Винаги докосва човека до себе си. Говори и с охраната, не пропуска никой“.

Венгер също е на разположение на треньорите от академията, които са разположени на различно място в Хейл Енд. Арсен не пропуска да приеме и бивши играчи като Тиери Анри или Фреди Люнгберг, които често търсят неговите съвети за това, как да изградят своите треньорски кариери. Ентусиазмът му в разговорите за футбола е толкова голям, че той често трябва да бъде дръпнат от приятелските приказки с треньорите от школата, заради задачите му с първия тим.

„Той оживява когато ние старите момчета дойдем. Можеш да видиш искрата в очите му“, казва един от бившите играчи. „Обича да говори за футбол и винаги опитва да помогне на хората“.

Арсен Венгер

източник: Gulliver/GettyImages

Вечерите на Венгер са също толкова програмирани и обвързани с футбола. Гледане на мачове или някой документален филм или пък политическа програма. Очите му винаги са вперени в бъдещето, а къщата му въобще не е футболен музей, както мнозина очакват. Там няка стая с трофеите. Носталгията на Венгер е ограничена само с няколко фотографии на старите му отбори, като този на Непобедимите е на преден план.

„Обикновено се прибира у дома в 6,15, прави си салата или отива в местния пъб „Уатроуз“, признава приятел, който е запознат с ежедневието му. „В 7,45 ч. той ще седне, за да гледа първия мач, а след това ще пусне хайлайтс от останалите“.

„През първите 10 години, когато отивах в дома му, единственото, което съм виждал да прави, е да гледа футбол. Винаги върви на телевизора. Има огромен екран и сменя мачовете. Гледа ги за удоволствие, но и за да ги анализира. Когато футболът свърши, ще гледа политически програми или ще чете нечия биография“.

Апитетът на Венгер за футбол е толкова голям, че щом един мач свърши, той веднага намира друг да гледа. Дори и след като Арсенал току що е свършил да играе.
„Веднага след като се качи в автобуса, моли да пуснат испанския мач“, разкрива един от настоящите футболисти. „Винаги е футбол, футбол, футбол. Никога не е имало мач, който той да не е гледал или играч, който не познава. Понякога от персонала опитват да го изпитат с някой африкански мач или резултат, а той казва „Да, гледал съм го“. Познанията му са невероятни“.

Въпреки че е вманиачен към играта, Венгер е образован и знае много неща, за съвсем различни теми, най-вече политиката и икономиката. Докато разкрива много малко за личната си политика, приятелите го характеризират като либерал, който е центристко ляво ориентиран. Миналата година след мач на Арсенал, той ходи до посолството на Франция в Лондон, за да може да гласува срещу Марин Льо Пен в президентските избори.

„Той говори много за политика“, признава негов колега в Арсенал. „Не разкрива много, но мисля, че е социалист. Говори за правата на животните, за география, финанси. Сигурно чете много и гледа много документални филми. Следи фондовата борса отблизо и изглежда познава добре финансовите пазари“.

Венгер е атеист, но въпреки това се срещна с Папата по време на така наречения „Мач на мира“ в Рим преди 4 години. Той присъства, макар събитието да бе в последния ден на трансферния пазар, когато Арсенал преговаряше за купуването на Дани Уелбек от Манчестър Юнайтед.

Той също се наслаждава да пътува и получава редовни покани да говори на събития из цял свят. Получава и оферти от компании и е много запленен от Китай. При едно пътуване до Пекин бе помолен да пее на караоке с Джеки Чан, но той учтиво отказа.

Отдадеността на Венгер към работата е такава, че единствената му регулярна почивка е двуседмична пауза в южна Франция всяко лято. Често с бившата си жена Ани. Двойката остава изключително близка, като Ани присъства на последния му мач на Емиратс миналия уикенд. Тяхната дъшеря Леа, която учи за ветеринар в Кеймбридж, също беше там, а след това имаше вечеря за 40 отбрани приятели. Кръгът на личните приятели е много малък, като повечето в него са от времената в Страсбург и Монако. Въпреки че винаги страни от социални събития, Венгер е домакин на вечеря за своя персонал в хотела на отбора всеки път на предсезонната подготовка. На Коледа пък винаги има питие за играчите преди партито за Коледа. 

Обикновено той не прекалява, като празненствата включват максимум няколко чаши вино. „Арсен живя в Лондон 22 години, но не може да ви упъти от дома му до Пикадили Съркъс“, казва един от приятелите му.

Съвсем различен свят ще се отвори пред Венгер от тази вечер. Не само в Лондон, но и в личния му живот, който той ще трябва да реорганизира и промени. Първият му инстинкт обаче ще бъде същият – да се върне на работа.