Приключи или почти приключи активната спортно-състезателна година и дойде времето за анкетите. Моментът, когато трябва да обереш заслужените плодове на своя труд и да те почетат заради успехите, които си постигнал. Но вместо повод за радост, непосредствено преди Коледа и Нова година анкетите стават повод за раздори. И тук не говорим конкретно, а за принципа. Така е и у нас, така е и в чужбина, а също и на международно ниво.

Навсякъде, където субективизмът е водещ, споровете тлеят, а анкетите са идеално поле за развитие на лобизъм. Има обаче някои принципи, които гласуващите, често журналисти, но също така треньори и спортисти, трябва да спазват, за да останат чисти пред съвестта си.

При определянето на спортист на спортистите, когато има разлики в самата спортна материя, всеки сам за себе си би следвало да постави отделни коефициенти за дисциплините. Защото футболът, леката атлетика, тенисът, баскетболът и още някои спортове имат безспорно по-голяма тежест пред други. Конкуренция и популярност срещу постижения. Тук се ражда конфликтът. Защото не е все едно дали ще спечелиш златен медал от световно във футбола ще си първи на „Уимбълдън“, или ще се номер 1 в някой по-непопулярен спорт, нека не посочваме конкретно, за да няма обидени. Просто сравненията могат да бъдат напълно неуместни, ако се говори за еднотипни върхови постижения, а дори по-малките трофеи могат да имат по-голяма тежест в зависимост от това в кой спорт се състезаваш. Своеобразният коефициент, който всеки мислено трябва да постави срещу съответния спорт, би трябвало да му отреди и различно място в йерархията при анкетите.

Във футбола е подобно. С тази подробност, че говорим за индивидуално подреждане в колективен спорт. Може да си бил брилянтен индивидуалист през годината, но отборът ти да не е спечелил много. Ето пример – Кристиано Роналдо изпраща великолепна година в личен аспект, но с Реал Мадрид не спечели нищо. Конкурентът му за „Златната топка“ Рибери също беше перфектен, но пък отборът му Байерн като колектив беше брилянтен и личният му принос за успехите на баварците лекичко се претопява в колективния.

А на онези, които посочват като задължително условие за челно място в анкетите присъствието и успехите с националния отбор, може да отвърнем със следната въображаема хипотеза. Какви успехи можеше да очакваме на национално ниво от Лео Меси и Кристиано Роналдо, ако бяха същите мегаталанти, но родени в Бангладеш, вместо в Аржентина, и на остров Мавриций, вместо на остров Мадейра?!

Който гласува, трябва да се стреми за максимална обективност в субективната си оценка. Ако не е убеден, по-добре да не участва. Защото спортистите очакват признание и са много докачливи, когато се почувстват пренебрегнати.