Автор: Диан Станчев, Шефийлд

Ню Йорк! Градът, който никога не спи, или поне така пее Франк Синатра в един от най-големите си хитове, носещ името на мегаполиса. Дали е така не знам, но факт е, че близо 10 милиона души наричат Ню Йорк свой дом, че това е един от културните и политическите центрове на света.

Родъръм, Южен Йоркшир. Градче с население по-малко от 150 000 души. И макар там да се произвеждат стоманени елементи, които по-късно оформят финалният облик на болидите на Рено от Формула 1, или на самолетите Еърбъс, по абсолютно никакъв начин не можем да сравним това място с Ню Йорк.

Вероятно вече се чудите за какво иде реч в тази статия, затова веднага започвам със същинската история.

ФК Родъръм е едно от тези по-малки отборчета в Англия, които се движат като асансьор между третото и четвъртото ниво на футболната система тук. Е да, в началото на 21-ви век поиграха малко и в Чемпиъншип, но без огромен успех. Към днешна дата се намират в Лига 2, и най-вероятно ще останат там и догодина.

С две думи, скромен тим, който няма никакви грандиозни постижения в над 140-годишната си история. Да, цветовете на този клуб са били защитавани от хора като Нийл Уорнък, Марк Робинс и Джоди Морис през годините, но истината е, че напоследък бедите като че ли бяха повече от радостните мигове.

Особено тежък е периодът между 2006 и 2008, когато клубът на два пъти изпада в администрация заради лошо финансово състояние, което пък от своя страна води до наказания, отнемане на точки и постоянна смяна на мениджърите.

Искам да ви върна малко назад във времето, точно пред 2008, когато се случва нещо, което е от изключително значение за историята на „мелничарите”, и което, ако не се бе случило, тази статия никога нямаше да бъде написана.

Точно тогава ФК Родъръм е изгонен от стадиона, който обитава от 1907 година- „Милмор”. Това се случва поради пререкания между ръководството и собствениците на стадиона - семейство Буут. Ясно е, че това е голям удар не само за шефовете на отбора, а и за самите футболисти и треньори, пък най-вече за феновете.

И тъй като в Родъръм няма друг стадион, който да приюти „мелничарите”, те са принудени да се преместят в Шефийлд, на легендарния „Дон Валей”. Вижте, това е едно доста прилично съоражение, с капацитет от 25 000 места и с терен, който се поддържа в перфектно състояние. Но има два основни проблема. Всъщност три.

Първо, около игрището има писта за лека атлетика. А да караш англичанин да гледа мачове на такова съоражение е все едно да накараш руснаците да спрат водката. Просто няма как да стане. Не знам точно поради какви причини, но всеки един британец, с който съм разговарял, изпитва странна непоносимост към стадиони с атлетическа писта.

Второ, на стадиона е изключително студено. Тъй като не е затворен тип съоражение, и от двете ти страни вятърът щипе ужасно, така че дори и времето да е приятно, на трибуните се усеща все едно е зима.

И ако гореизброените причини все пак не могат да откажат закоравелите фенове да подкрепят любимия си тим, то третата е доста сериозна - това просто не е домът на Родъръм. Чисто и просто - не е. Тук я няма историята на Милмор, няма ги спомените. За Бога, та този стадион дори не е в самия град. Той е в Шефийлд, където са по-големите братовчеди Юнайтед и Уензди, където я има закачката между феновете, а и между жителите на двата града. Големият и могъщ Шефийлд, и малкият и скромен Родъръм. Нещо като закачката между софиянци и перничани, ако искате.

Но ето, че мъките на привържениците са на път да привършат. Да, защото „мелничарите” имат да изиграят само още един мач на „Дон Валей”, и от следващият сезон се завръщат в Родъръм. Или пък отиват в Ню Йорк...?

Точно така, ръководството, подпомогнато от общината инвестира над 20 милиона паунда за нов стадион, който се намира в центъра на града и носи името „Ню Йорк Стейдиъм”.

Едно малко бижу с капацитет 12 500 места, но не са им необходими повече. Преди време си говорих с прес-аташето на клуба, млад господин на име Мат Йънг, който ми сподели, че средната посещаемост на мачовете на Дон Валей е около 3700 души, а на „Ню Йорк” очаква да е около 8000. Интересно, имайки предвид че националният ни отбор не е събирал толкова публика през последните 2-3 години...а тук говорим за отбор от четвъртата по сила дивизия в Англия.

Все пак, защо „Ню Йорк”? Оказва се, че през 18-ти век местността, на която е построен стадионът, се е казвала така, поради простата причина, че там е имало фабрика, която е произвела първия в историята пожарен кран, който е изнесен за Америка. Точно така, тези червените, които сме виждали многократно по филмите и които са наредени през 20 метра не само в Ню Йорк, а из цял САЩ.

Стадионът все още е в строеж, но шефът на клуба Тони Скот обеща той да е готов до юли. Имено и за тогава е предвидено откриването, за което ще бъде поканен някой от клубовете от Висшата Лига. Засега не е ясно точно кой, но информацията от кухнята е, че това най-вероятно ще бъде Ливърпул.

И колкото и интересна да е тази история, мнозина от вас може би се питат защо ви я разказвам въобще? Ами просто съм впечатлен как толкова скромен отбор като ФК Родъръм може да си позволи да инвестира около 25 милиона паунда за построяването на нов стадион. Още повече съм впечатлен от факта, че клуб, който през последните 6 години на два пъти бе на косъм от фалит и закриване успя да се възроди от пепелта, и като същински феникс да полети отново.

Футболистите бяха на косъм да извършат подвиг и да спечелят промоция в Лига 1 догодина. Е, това няма да стане този сезон, което е жалко, защото какъв по-подходящ момент от този да се изкачиш едно стъпало по-нагоре.

Но независимо от това, те, а и ръководството на този клуб заслужават единствено и само уважение. Много ми се иска да направя някакво сравнение с България, много ми се иска, но не виждам как. Е да, Литекс и Лудогорец имат прилични стадиони, Черноморец и Левски също. А другите? Боже Господи, та един от най-старите ни клубове не е допускан на стадиона си за да играе домакинските си мачове, тъй като съоражението е опасно! „Българска армия” да не би да е в цветущо състояние? А „Славия”? Че ние един Национален Стадион имаме, а го направихме и него на бербат.

Толкова ли пък сме по-зле от англичаните, та четвърто-дивизионните им отбори да имат по-добри бази от нашите най-добри? Дано пък някой от ръководителите на родния футбол види този материал, пък и дано се замисли малко като (ако) го прочете. Защото да, тук общината помогна на клуба да си построи стадиона, но голяма част от средствата са от частни инвеститори.

Както и да е, нека не разваляме красивата приказка на Родъръм с нашите си проблеми. „Гордостта на Южен Йоркшир”, така обявява дикторът на стадиона, когато футболистите излизат от тунела. Е, те никога няма да постигнат успехите на събратята си от региона, но ФК Родъръм определено е един от многото поводи за гордост на местното население.

ФК Родъръм от Родъръм... от Южен Йоркшир...или пък беше от Ню Йорк...И всъщност, има ли значение? Можем да кажем само едно на „мелничарите”- добре дошли у дома! Липсвахте на хората...независимо как се казва стадионът, вие сте гордостта на Южен Йоркшир. Вие вече сте си у дома...